Lost in life 2

Part18 ,,Липсваше ми!"

##От името на Руджеро##
Много се притеснявам за Карол. Писах ѝ за стотен път. С Ванеса тъкмо се прибрахме. Запознах я с всички и те много я харесаха. Докторът ѝ предписа хапчета, които да пие. Аз ѝ ги дадох и тя го изпи.

Аз:-Мамо, татко тук ли е?

Мама:-Не, не съм го виждала.

Ванеса:-Сега вече ще стане лошо!

Аз:-За какво говориш?

Ванеса:-Трябва да звънна на Джак!Трявна да го намеря!-тя взе телефона си.

Звънна му, но даваше гласова поща.

Ванеса:-Моля те не, не, не!Трябва да се върна в къщата!-тръгна към вратата, но я спрях.

Аз:-Никъде няма да ходиш!

Ванеса:-Ру, трябва да отида!Остави ме!-тя просто излезе.

Видях я как продължи по улицата.

Мама:-Ру, тя е бременна!

Аз:-Знам, мамо!

Майк:-Да отидем ли?

Аз:-Аз ще отида!Вие стойте тук!-взех ключовете от колата и тръгнах.

Вече половин час обикалям, но не я намерих. Звънях ѝ поне десет пъти, но не вдига. Страх ме е!Тя е бременна и отговоря да два човешки живота. Не искам нищо да ѝ се случи. Получих есемес от Карол.

Карол
Трябва ми време!

За какво говори?!Къде е?!
Взех телефона и ѝ звъннах. Отново не вдигна. Писах ѝ:

Руджеро
Къде си?!Моля те вдигни си телефона или поне ми отговори на съобщенията!Много се притесняваме...

Seen

Аз:-Хайде, отговори!-блъснах по кормилото.

##От името на Карол##
Карам по една магистрала. Усилих музиката до края. Телефонът ми е изключен. Сама съм....така и трябва. Настъпи газта... Искам да се освободя от всичко!Искам да си почина. Не беше редно. Та аз се влюбих в брат си!Страх ми и,боя се, от всичко,което се случи. Аз.....той.....ние........обичам го!
Отбих отстрани и спрях. Започнах да плача. Сълзите си стичаха по бузите ми. Музиката ме контролираше....чувствах я вътре в себе си. Взех телефона си и го включих. Видях,че Ру ме е търсил отново и отново. Отворих чата ни и му писах.

Карол
Ру, аз те обичам!И никога не мисля да спра да го правя.....

Руджеро
И аз, слънчо!Кажи ми къде си и ще дойда веднага.Не се притеснявай!Аз също те обичам повече от всичко на света!

Не знаех какво да отговоря. Просто оставих телефона настрани и забърсах сълзите си. Спиралата се бе размазала. Взех кърпичка и се поправих. Писах му след два чака да ме чака на нашето място и той веднага ми отговори,че ще е там.
Продължих да карам. Ето го и обръщалото... Завих вдясно и тръгнах по пътя към любимия си.... Интересно е колко малко ти трябва,за да разбереш колко държиш на някого. Просто в един момент си паднал, но после ставаш и всичко отново ще е наред. Вярно е,че аз се влюбих в брат си, но... просто....това е живота. Дава ни изпитания и ни кара да обичаме и да държим на някого,толкова колкото го заслужава. Руджеро е човекът, на който държа промяната си. Той ме промени изцяло. Преди не знаех какво означава думата ,,радост" и то заради Майкъл, но вече всичко се промени. Аз се научих да прощавам, да обичам....

##От името на Ванеса##
Ру ми звънише, но не обърнах внимание. Сега просто трябва да спра Джак, докато не е направил някоя глупост. Вече съм в къщата ни, но той го няма. Видях,че има бележка на антрето.

,,Ако четеш това значи,че си дошла вкъщи. Извинявай, за това сутринта, Ванеса!Знаеш,че те обичам прекалено много. Смятах да направя нещо, но значи колко много обичаш баща си, затова нека да оставим всичко така. Бъди щастлива, и зона,че всичко е за теб!Аз ще изчезна от живота ти,както баща ти иска.Бъди обичана, вярвай, и прощавай❤"

Не мога да повярвам!Вече плачех!Започнах да тичам из всички стаи, за да го търся. Вече бях в спалнята ни, нямаше ги дрехите му. Аз го обичах!Защо трябва всичко се случва против мен?!И всичко,заради татко. Писах на Ру къде съм, защото не ми вдигна. Стоях в хола и плачех, докато не ми пречерня. Погледа ми се размаза..........

##От името на Руджеро##
Веднага щом Ванеса ми писа веднага тръгнах към нея. Щом влязох в къщата я видях на пода. Взех я на ръце и я сложих в колата. Потеглих към болницата. Щом вече я предадох на докторите се върнах в колата и тръгнах към хълма, ,,нашето място" както каза Карол. След половин часа вече бях там. Видях  Карол да седи на тревата. Отидох до нея. И хванах нежно ръката ѝ.

Аз:-Липсваше ми!-тя се обърна към мен и нежно сляхме устни.......