Bad luck come to me

001

Беше есенна сутрин.
Любимият сезон на Парк Ин А, както и почти любимият й ден от седмицата - неделя.
Предпочиташе съботата, защото... След нея следваше неделя нали така?

Училището беше започнало от скоро и 10ти клас не беше много предпочитан от Ин А.
Рожденият й ден беше минал, защото беше пролетта и тя вече беше 16 годишна тийнейджърка.

Това, което я отличаваше от другите момичета беше суеверието й.
Вярваше на всички суеверия и това не беше плюс за нея в училище. Често се чувстваше самотна, но никога не го признаваше.

Както всяка неделя Ин А щеше да седи по пижама цял ден у дома си и щеше да чете някоя книга. Но така се случи, че не беше преценила кога ще свърши млякото за зърнената й закуска и сега кутията беше празна.

Обу си маратонките и си наметна жилетката. Тръгна по пижама към кварталното магазинче, за да купи мляко.

Беше валял ситен дъжд и улиците бяха мокри. Листата на дърветата бяхя в различни нюанси на жълтото и оранжевото и момичето се загледа в тази гледка, която намираше за прекрасна.

Тъкмо пресичаше улицата, когато нещо хвана окото й. Не беше просто нещо, а животно.
Черно коте, което също смяташе да пресича.
Тя изпищя и се отдръпна, плашейки животинчето, така че то да побърза да мине, пресичайки й пътя.

Момичето се молеше през цялото време, до магазина и обратно да не се случи нищо.
Прибра се задъхана, защото не искаше още някое нещастие да й се случи и бързаше.
Започна да си слага мляко в купата, но се разсея и го разля по килима, който майка й беше купила миналата седмица.
Опита се да го почисти, но петното ставаше по-голямо.

Накрая се отказа, отчаяна от живота и несръчността си.
Или по-скоро късмета.
Късмета, който често беше някъде далеч от нея.
Реши да не обвинява черната котка за сега. Все пак кашкавалените ръце не помагат.

Отиде в банята да си измие лицето, защото беше забравила. Все пак храната беше важна. Защо й е да минава през банята?

Видя, че огледалото е нестъбилно и опита да го задържи и да намери проблема.
Вместо това го бутна и то се счупи. Сега плочките бяха осеяни от стъкла.

"7 години лош късмет! Това ли ми се полага?!"-Ин А се отчая, гледайки бъркотията.

Побърза да излезе и да се върне с метла, за да почисти.
Това беше добре.
Стъклата ще са събрани и изхвърлени.
Но седемгодишният проблем остава.
Ето това си е проблем, за който трябва да мисли.