Bad luck come to me

015

Беше сряда и отивах на училище, когато Шуга изскочи пред мен от нищото.
Стреснах се и изпищях.

-Извинявай! Добре ли си?-хвана ме за раменете и ме погледна притеснено.

-А-аз...-беше близо.-Само се изплаших...малко.-доста близо.

Усетих как кръвта се събира върху лицето ми и се обърнах на другата страна.

-Какво ти е?-попита, доближавайки се до мен отново.

-Юнги, просто ме остави.

-Ам.. само исках да вървим заедно до училище.

-Прозвуча грубо, съжалявам. Хайде да вървим.

-Няма нищо.

Пресякохме улицата и продължихме към сградата. Дръпнах Юнги към мен, защото щеше да мине под един билборд и той загуби равновесие, така че паднахме отстрани.

-Какво стана?-попита той, оглеждайки за някаква опасност.

-Ъъ ако минеш отдолу ще останеш малъл.-смотолевих смутено, заради ситуацията, която бях предизвикала, а той се разсмя.-Каквоо?

-Ами нищо. Не си се променила.-стана и ми подаде ръка.

-Това комплимент ли е?-повдигнах вежда.

-Аха. Сладка си!

-Млъкни или ще почервенея пак!

-Пак?

-Не.

-Каза пак. А и просто ти казах, че си сладка.

-Знам, но нещо май се разболявам.

-Искаш ли да седнем на топло в кафенето и да пропуснем първия час?

-Още учиш математиката от 9 клас, а вече искаш да бягаш от час?

-Ти каза, че не ти е добре. Ще се извиним на госпожата с това.-усмихна се.

-И без това искам един топъл шоколад. Нямам отсъствия до сега, ще ми го прости и заради катастрофата, така че - защо не?

-Именно.-пак тази сладка усмивка.

-Давам ти лош пример.

-Не, ти си най-добрата учителка!

-Идиот...

-Вече ме убиждаш ли?-попита, отваряйки ми вратата, за да вляза в кафенето.

-Аам не. Това е приятелски, знаеш.

-Всъщност не знам.

-Няма нищо.-поръчах два топли шоколада и седнах на масичката до прозореца, когато телефона ми звънна.