Беше сряда и отивах на училище, когато Шуга изскочи пред мен от нищото.
Стреснах се и изпищях.-Извинявай! Добре ли си?-хвана ме за раменете и ме погледна притеснено.
-А-аз...-беше близо.-Само се изплаших...малко.-доста близо.
Усетих как кръвта се събира върху лицето ми и се обърнах на другата страна.
-Какво ти е?-попита, доближавайки се до мен отново.
-Юнги, просто ме остави.
-Ам.. само исках да вървим заедно до училище.
-Прозвуча грубо, съжалявам. Хайде да вървим.
-Няма нищо.
Пресякохме улицата и продължихме към сградата. Дръпнах Юнги към мен, защото щеше да мине под един билборд и той загуби равновесие, така че паднахме отстрани.
-Какво стана?-попита той, оглеждайки за някаква опасност.
-Ъъ ако минеш отдолу ще останеш малъл.-смотолевих смутено, заради ситуацията, която бях предизвикала, а той се разсмя.-Каквоо?
-Ами нищо. Не си се променила.-стана и ми подаде ръка.
-Това комплимент ли е?-повдигнах вежда.
-Аха. Сладка си!
-Млъкни или ще почервенея пак!
-Пак?
-Не.
-Каза пак. А и просто ти казах, че си сладка.
-Знам, но нещо май се разболявам.
-Искаш ли да седнем на топло в кафенето и да пропуснем първия час?
-Още учиш математиката от 9 клас, а вече искаш да бягаш от час?
-Ти каза, че не ти е добре. Ще се извиним на госпожата с това.-усмихна се.
-И без това искам един топъл шоколад. Нямам отсъствия до сега, ще ми го прости и заради катастрофата, така че - защо не?
-Именно.-пак тази сладка усмивка.
-Давам ти лош пример.
-Не, ти си най-добрата учителка!
-Идиот...
-Вече ме убиждаш ли?-попита, отваряйки ми вратата, за да вляза в кафенето.
-Аам не. Това е приятелски, знаеш.
-Всъщност не знам.
-Няма нищо.-поръчах два топли шоколада и седнах на масичката до прозореца, когато телефона ми звънна.
YOU ARE READING
Bad luck come to me
Fanfiction"Когато лошият късмет сам идва при теб". Корица: DEANSEXUAL