Bad luck come to me

009

-Юнгии!

-Още една бисквитка де!

-Още не сме започнали. Стига си се пазарил с мен.

-Ама... Толкова са вкусни защо ми даде да ги опитам?!-намръщи се, скръсти ръце и се сгуши в единия ъгъл от стаята.

-За всяка задача ще има бисквитка..

-Така ли? Значи да започвам??-очите му светнаха, сякаш съм казала, че ще му купя златно яйце.

-Да. Първо да ти обясня някои неща.

Стоеше кротко и попиваше всяка моя дума. И аз мразех математиката, но сега сякаш ми стана по-лесна.

-Какво е това?-гледаше корена на 81.

-Ъ...Това ще си го намериш в интернет. Имаш ли телефон или тези екстри са далеч все още от теб?

-Ин А, ти зле ли си?-погледна ме тъпо.

-Това не е въпрос към математиката.-изкашлях се.-Това е философски въпрос, а не сме стигнали до философията, Шуга. Така де, Юнги.

-И телефоните не влизат в урока.

-А не знаех.

-И като котка знаех какво е телефон, Ин А. Да те светна малко. Не съм толкова зле.

-Оу. Мерси, че ме светна, вече знам. Сънг Ми ли те научи на това?

-Не. Техюнг беше. Прави се на голям човек.

-Ми малък ли е?-изкикотих се.

-Отклонихме се прекалено много от урока за корените.

-Поне си запомнил.

-Не помня да си била така разсеяна.

-Не си познавал добре стопанката си.

-Стопанка?

-Все още съм едно ниво над теб.

-Аз съм на 18 и съм роден март, а ти случайно си ноември. Кой е по-голям?

-Не говорих за това... Малка ли ме нарече?

-Ти си с 10 сантиметра по - ниска от мен, Ин А.-изсмя се.-Какво мислиш, че си? Великан?

-Вчера стана човек и вече много знаеш!

-Не беше точно вчера и всъщност някои неща са ми ясни.-изхили се.

-Майната ти.-намръщих се.

-Научих нова дума.

-Нали всичко знаеш.

-Може би не всичко.

-Идиот..

-Как ме нарече?-приближи се.