Bad luck come to me

006

Ин А

-Беше наистина вкусно.-доволно потупах коремчето си и облизах устни.

-Сега какво ще правим?-Сънг Ми попита, гледайки небето.

-Май ще завали скоро.-каза Юнги.

-Аах. А беше такова слънчево и хубаво. Душата ми се стопли.-въздъхнах леко разочаровано.-Знаете ли какво се прави, когато вали?-дойде ми идея и бързах да я споделя.

-Не?

-Гледа се филм, под одеало у нас!

-Сериозно?-усмихна се накриво Юнги.

-Мдаа. Хайде към вкъщи.-хванах ги за ръкавите и ги задърпах в посока моята улица.

-И аз ли идвам?-попита Юнги несигурно.

-Защо не? Нашите ще се приберат към 20 часа вероятно. Имаме време.-отключих и им направих знак да влизат.

-За филм ни трябват пуканки. Имаме ли?-попита Сънг Ми, отваряйки единия шкаф.

-Не. Свършиха миналия ден.-засмях се.

-Отивам да купя, вие изберете филм. Без страшни!-предупреди, размахвайки показалец и излезе.

Юнги

Аххх колко хубаво е да се върна тук. Чувствах се наистина щастлив.
Веднага влязох в стаята на Ин А, забравяйки че сега не съм в същото положение, със същите привилегии.

-Юнги?-отвори вратата.

Бях се излегнал на нейното легло, както правех преди.

-Какво правиш?-дойде до мен.

Бях затворил очи, така че чувайки гласа й ги отворих. Беше се надвесила над мен, а аз бях започнал да мъркам тихо.
Стреснах се и инстинктивно се изправих рязко, така че си ударихме главите, защото тя не се отдръпна навреме.

-Ау!-изохка и седна на килим, държейки главата си.

Моята опашка беше излязла обаче.
И сега какво?
Паникьосах се още повече, много ясно.
Това не беше плюс за мен.

-Отивам за лед!-извиках и по най-бързия начин се изнизах от стаята.

Отидох пред огледалото в банята и огледах черната опашка, която без да искам движех насам-натам.
Чу се отваряне на врата.
Още по-зле.

-Навън заваля!-извика Сънг Ми, която току що беше влязла.-Но купих пуканки!

Затворих вратата на банята.
Трябваше да се успокоя, за да се прибере опашката.
Как точно сега?!
Нямаше как да изляза в това положение.