002

450 51 1
                                    

Ин А

То ме гледаше.
И аз го гледах.
Беше ме страх да откъсна поглед от неговия.
Тези очи.
Те бяха толкова красиви.

Ъгх, Ин А.
До къде ще стигне безполезният ти живот?
Говориш си с котка.

Извъртях очи и въздъхнах.
Нещото беше на килима, а аз свита в най-далечния ъгъл на леглото си.
Продължаваше да ме гледа с тези очи.
Сякаш без думи ме приканваше да се грижа за него и да го обичам.

-Няма да успееш да ме пречупиш.-казах на глас и погледнах сериозно, сбърчвайки нос.

Котето измяука и тръгна към леглото.
Стреснах се.
Идва да ме убие.
Чувах шум от нокти, драскащи дървесината.
Подадох глава и погледнах малчото.
Опитваше с всички сили да се качи, но беше далеч от целта.
Още беше мокра козинката му и потръпваше от време на време.
Наклоних глава и го загледах любопитно.
Един въпрос изникна в съзнанието ми неочаквано.

Дали е меко?

Разтърсих глава.
Я стига.
Черно е.
Котка е.
Значи - далеч от мен.

Ама продължаваше.
10 минути.
Как не се измори?
До сега беше под дъжда.
Надигнах се да хвърля едни поглед отново на съществото.
Още си беше там в същото положение, опитвайки да се качи на леглото ми.

-Пфф.. Няма да се откажеш.-въздъхнах.

Гледах го още малко и през цялото време в главата ми беше въпроса: "Да го взема ли?"

Накрая играх на ези или тура със стотинка от портмонето ми и се падна ези-да го кача.

-Май ти е щастлив ден.

Бавно започнах да се просягам към малкото пухкаво коте.
То спря да драска по леглото и ме погледна с големите си сини очи.
Не бях виждала черна котка със сини очи до сега.
Не че съм се заглеждала в тях.
Опитвах да избягам възможно най-бързо и без последици от тях.

Скоро го поставих в единия край на леглото ми, а аз се наместих в другия.
Гледахме се минута или две така, когато започна да се приближава с малките си лапички. Как се движеше с тези миниатюрни крачета?
Нямаше да разбера.

Когато беше почти до мен, взех възглавницата ми и я сложих между нас.
Нямаше начин да позволя да ме докосне.
Щеше да пренесе някои зли сили вероятно.
Предадох меката си възглавница, но си струваше.

Bad luck come to meOù les histoires vivent. Découvrez maintenant