Bad luck come to me

012

Събудих се, но него го нямаше.
Стаята беше празна.
Не исках да оставам повече в тази болница, защото ми се струваше като лудница.
Белите стени и болничните легла не ми действаха добре.

Точно когато щях да се завия през глава, Юнги влезе с две чаши от Starbucks и една торбичка, на която беше изобразено логото на McDonalds. Миришеше вкусно.
Изведнъж настроението ми се вдигна и апетита ми се появи.

-Реших, че си избягал.

-Защо ми е да бягам, ако никой не ме гони?

-Представям си те като котка, носейки тия торби, без да усетиш.-засмях се звучно.

-Много смешно. Да ги прибера ли?

-О не. Така и така си ги донесъл.-протегнах ръце към вкусотиите.

Той ми подаде чашата и отпих глътка.

-Благодаря. Точно от това се нуждаех. Колко път би за тези неща, между другото? Не мисля, че наоколо има такива.

-Ти спа три часа и трябваше да си намеря занимание. А и огладнях.-усмихна се и изкара сандвича си от торбичката.

-Може ли?

-Сигурно.-подаде ми го.

-С какво е?

-Отвори и виж.

Беше точно, какъвто исках.
Мак чикън с допълнение кетчуп, което Юнги ми даде.

-От къде знаеш какво ям?

-Аз ям същото.-вдигна рамене и изкара своя бургер, който наистина беше същия.

-Бива си те за котка.

-Така и не свикна да ме гледаш като човек.

-Съжалявам.-изимитирах движението с рамене и започнах да ям.

След като приключихме с угощението и леглото ми беше в хартий, решихме да отидем до нашите.
Разбрах, че баща ми се е събудил.
Шуга ми каза, когато хвърляхме боклука, който направихме.
Заведе ме до стаята му и аз влязох, докато той чакаше отвън.

-Как си?-попитах го, сядайки до него.

-Това момче приятел от училище ли ти е?