Bad luck come to me

010

Усетих, че огладнявам и скоро чух корема си да издава звуци, които не останаха скрити и за Юнги.

-Няма да ходя до магазина, за да ти купувам храна в това време.-предупреди ме.

Вдигнах палец и отидох в кухнята да претърся хладилника.
Имаше някакви замразени зеленчуци във фризера и нищо за бързо приготвяне.
Седнах на леглото и се загледах през прозореца.
Магазина не беше толкова далеч...
Минаха 15 минути и още няколко светкавици, но аз бях много гладна и все пак реших, че ще ходя до магазина.
Сложих якето и качулката на главата си, без да се сетя, че имам чадър и тръгнах.
Дори не казах на Шуга какво ще правя, защото гладът ме беше заслепил.
Валеше пороен дъжд, не на шега.
Едва стигнах до магазина, но успях, макар и вече подгизнала до мозъка на костите си.
Купих някои неща като спагети и кетчуп.
Тръгнах на обратно.
Когато стигнах пред входната врата, разбрах, че всъщност нямам ключ в себе си. От бързане нито бях заключила, нито си бях взела ключа.
Телефона също остана вкъщи, а входната врата я бах затръшнала добре на излизане...
Имаше навес съвсем малък и просто седнах на сухата част, свила се на кълбо.
Краката ми бяха под дъжда, защото нямаше кой знае колко място, а и пазех торбичката с покупките от водата.
Общо взето всичко освен нея си беше подгизнало...
Не знаех какво чакам, може би Юнги да се сети какви ги върша в това време или нашите да се приберат и да ме намерят тук.

Измина неопределено време, беше ми студено, бях подгизнала наистина изцяло и вече подсмърчах.
Тогава вратата се отвори и когато усетих, че капките дъжд вече не падат върху мен. Погледнах нагоре и видях Юнги и чаръдът, който бях забравила.
За момент се засмях, защото розовият чадър не си съвпадаше с вида му.
Опашката му беше излезнала и се завиваше около единия му крак, цялата настръхнала.
Изглеждаше забавно, въпреки положението, в което се намирах.

Усетих две ръце, които ме хванаха през кръста. Скоро държах чадъра, който се клатеше в треперещите ми ръце, и торбичката с храната, за която толкова се борех.
Осъзнах, че ме е занесъл до 2 етаж (не помня на кой етаж беше, съжалявам ако бъркам) чак когато ме остави на дивана в кухнята.

-Преоблечи се, ако не искаш да си на легло цяла седмица.-каза и видях как взима тенджерка, в която сложи вода и после я постави на котлона.

Кимнах и тромаво отидох в стаята си.
Сложих си топлата пижама, защото не ми се занимаваше с дрехи и обух пухкави чорапи със зайчета.
Увих косата си с кърпа и отидох при Шуга, който беше оставил две чинии със спагети на плота.
Ухаеше страхотно, бяха още горещи и не го изчаках, започвайки сама.

-Много е вкусно!-облизах се, а той се подсмихна и започна да яде също, когато аз вече бях преполовила порцията си.

-Как пък хибрид може да готви?-попитах, тъй като вече бях свършила с храненето.

-Знам ли.-каза и преглътна последната доза спагети.

-Аз не мога да готвя, а съм си човек.

-Явно няма връзка с това.-изхили се.-Просто някои хора не ги бива в нищо.

-За мен ли говориш?

-Е не.

-...Няма да казвам нищо. Няма ли да се прибираш?

-Вашите къде са? Сама ли ще си седиш като те оставя?

-Амм...То и вали още... и ги няма...

-Така си е.-вдигна рамене и стана, излизайки от стаята.

Сложих чиниите в мивката и го последвах до моята стая. Беше легнал на килима и гледаше числата в тетрадката ми.

-Та какво казваше за това?-посочи уравнението.

И се започнаха дългите ми обяснения отново. Той бавно приемаше нещата...бавно. Можеше да готви, но математиката не му беше силата.
Е...и аз съм зле в някои неща.

Забелязах, че опашката му се беше прибрала.

-Как се сети да дойдеш?

-В дъжда ли?-кимнах и продължи.-Ами не знам. Усещане го наречи.

-Нещо от котешките способности ли?

-Не. И хората имат шесто чувство.

-Амм.. Забравих да ти благодаря всъщност.

-Квит сме, помниш ли.

-Аха. А защо опашката ти излезе тогава, а сега я няма?

-Беше ми студено, а и навън е влажно.

-Не е ли заради някакви чувства пак?

-Какви например? Ядосах се, че си забравила ключа и трябва да ходя да ти отключвам.

-Ти каза, че като не владееш емоциите излиза.

-Еми...Не знам още. Ако знаех щях да ти обясня, както ти ми преподаваш математика.

Кимнах.
На някои въпроси няма отговор.
Нищо де.

==
Чнг
Бавя се, знам
==