005

404 41 6
                                    

Неутрал

За Юнги беше труден живота.
Не труден, ами...един такъв... сложен.
Не, че нещо, но да бъдеш котка не е лесно.
А когато след 16 години живот с козина, ушички и опашка, започнеш да придобиваш човешка форма, става още по-трудно.
Той не знаеше какво иска все още.
Можеше да бъде котка или човек.
Но не знаеше.
Не можеше да реши.
За това си оставаше заклещен между двата свята, живеейки с две различни тела.
Това го правеше още по-сложно.
Всички чувства и емоции избиваха, когато беше човек, защото не знаеше как да се контролира.

Когато се появи Ин А в живота му на коте, беше сякаш слънцето изгря и пусна светлина в тунела.
После се наложи да скрие светлината, защото човекът в него се прояви.
И светлината скоро пак се появи.
Сега не искаше да я пуска.
Не беше любов.
Нещо като...привързаност?
За него Ин А беше семейството, което получи случайно.

-Спи ли?-питаха се всички в часа.

-Събудете го веднага.-нареди учителката.

-Сериозно ли е заспал?-помисли си Сънг Ми.

Някой от учениците побутна Юнги и той се отмести, търкайки очи, сякаш се е събудил току що.
Беше чул всичко от урока, всички коментари и дори това което госпожата каза, след като започнаха темата за съня му.
Той не беше заспал.
Просто беше легнал на празния чин, със затворени очи и глава, гледаща към прозореца.
Така учеше.
В час, в полузаспало състояние.

-Спеше ли?

-Не.

-Защо търкаш очи, нямаш учебници и тетрадки и досега не прави нищо?-учителката задаваше въпрос след въпрос.

-Ами...всъщност..

-Просто...напусни сега.-въздъхна тя, сигурна в отговорите, които така и не чу.

-Добре.-съгласи се и тихичко се изнесе от стаята, както беше влязъл.

През това време Ин А си рисуваше нещо в тетрадката, докато госпожата предаваше урока.
Беше потънала в размисли.
Сякаш рисуваше в пълна концентрация, но не беше така. Мислеше за съвсем друго.
В главата й се блъскаха различни мисли и всички стигаха до една -  Защо той е някак познат?

Часът й свърши и тя се срещна със Сънг Ми в коридора.

-Как ее, дружко?-удари малкото си юмруче в рамото на приятелката си.

Bad luck come to meWhere stories live. Discover now