Ин А
Отидохме на покрива на училището.
Като по филмите.
По-добре да се хвърля от тук, преди да е станал пак нещо различно от човек.
Седеше с гръб към мен.
Опитвах да си събера мислите и да измисля смислени въпроси.
Най-нормално беше да ми се е привидяло, нали?
Ама не мисля, че беше така...
Обърна се към мен и напълно загубих и ума и дума.
-Ще си мълчим ли? Би трябвало да питаш нещо...-наведе глава и се почеса зад врата.
-Ами..аз..такова...
-Как да ти обясня? Аз съм...Шуга и Юнги...
-Как така?
-Просто така съм се родил.
-Като котка или като човек?
-Котка..
-Значи си хибрид?
-От къде знаеш какво е хибрид?
-Учили сме по биология, умнико.
-Аха. Нещо друго?
-Не знам...какво да те питам. Обясни ми.
-Изчезнах, защото започнах да се превръщам в човек и нямаше как да остана.
-А сега?
-Сега се опитвам да овладея това, но виждаш какво стана...
-Пред друг издавал ли си се?
-Не.
-Ясно...Има ли къде да останеш?
-Има. Спокойно, няма да ти създавам проблеми.
-Добре.
-Мислех, че ще е по-трудно.
-Имах толкова въпроси..
-Какво стана с тях?
-Ти ме доведе тук и умряха с мен.
-Защо?
-Де да знаех. Как така не съм разбрала?
-Аз си бях чиста котка. Е, не толкова чиста..
-Да. Нямаше такива преобразявания.
-Мхм.
-А къде живееш сега? Някой приют за...това е немислимо.-засмях се на тъпата си мисъл.
-При един приятел. И да, така е.-усмихна се.
-Искам да...-протегнах ръка към шапката му и я махнах бавно.
Пухкави черни ушички се показаха и помръднаха леко.
-О, Боже..-минах с ръка по едното ухо, но той ме спря, хващайки я.
