Bad luck come to me

003

Е може би...
Шуга ще остане, докато се върна довечера от училище.
Точно така.
Защо да го оставям да мръзне  цял ден навън?

=2 години по-късно=

Събудих се заради шум от дращене.
Отворих бавно очи.
Шуга.
Искаше да се качи при мен.
Има ли смисъл да го оставям да спи до леглото като ме буди час по-рано, за да дойде при мен?
Не.

Реших, че няма да се спи и просто го качих на леглото, оставяйки го там.
Започнах да се оправям за училище, започвайки с влизането в банята.
Чу се мяукане.
Върнах се в стаята ми.
Сега пък искаше да слезе долу.

"Кога ще порастнеш?"

Няма да е скоро.
Размерите му са като на плъхче.
Моето плъхче.
Пак щях да закъснея за училище.

==

Часовете ми свършиха и тръгнах към вкъщи.
Беше студено.
Началото на есента, но температурите рязко спаднаха.
Нямах търпение да се прибера и да се сгуша с Шуга под одеалото.
Двамата свикнахме много заедно и не мога без тази топка косми.
Не съм си и помисляла, че ще се привържа към черна котка някога.

Отворих входната врата и извиках името му.
Всеки ден, когато се прибирах идваше до мен и се отъркваше в крака ми, докато се събувам.
Днес очаквах същото, но така и не се появи.
Влязох в стаята си и започнах да го търся.
Все още беше едно дребно и вредно коте, можеше да е на леглото и просто да не може да слезе.
Но не беше там.
Малко по малко паниката идваше при мен.
Нямаше го.

Открих прозореца до леглото си леко отворен.
Няма начин.
Нали?
Живея на втория етаж.
Той не може да слезе от леглото.
Няма как да скочи от втория етаж.
Не би трябвало да е възможно.
Звъннах на Сънг Ми и тя дойде при мен след 10 минути някъде.
Бях се свила до леглото и криех лицето си, забивайки го в колената, които притисках до гърдите си.

-Ин А...-усетих допир, галеше ме по косата.

-Няма го.-изхлипах.

-Може майка ти или баща ти да са го завели на ветеринар?

-Винаги аз се грижа за него. Такива неща аз върша!-заридах още повече.

-Погледни ме.-седна до мен.

Свих се повече.
Не исках да се случва.
Не е честно.

-Хайде, Ин А.-хвана едната ми ръка.

Отместих се и я гушнах силно.
Не исках да ме вижда такава.