Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Вълкът в мен!

Крещях...звярът в мен искаше да излезе,да усети вкусът на кръвта на невинноста.Да разкъсвам дете докато кръвта облива лицето ми и го згрява през тази тъй студено зимна нощ!Лежах по корем гърчейки се като червей забивайки ноктите си в чаршава,които вече беше станал на парцал....Още преди две години трябваше да се трансформирам за пръв път,но ме беше страх и го държах в мен,което ми струваше стотици нощи като тази,но сега беше различно...щеше да се случи и аз нямаше да успея да го спра.Предадох се и усетих как кръвта нахлу в главата ми....за секунда тялото ми се отпусна и всички спря....но после направо откачих....Вой на болка,на желание за свобода огласи цялата къща.Всички бяха събудени,но никои не мърдаше от леглото си.Знаеха,че тази нощ е моя,че аз трябва да се справя с това!Бавно излязох от къщата....опитвайки се да успокоя сърцето си,което искаше да излезе от гърдите ми..имах чуство,че нещо иска да излезе от мен...Къщата ни беше навътре в гората и никои не чуваше воя ми в ноща.Бях само по къса ношница,а навън валеше сняг,но не усештах нищо....тялото ми се подготвяше...паднах на колене в снега и вдигнах очи към луната.Тя светеше там...усетих връзка...мислено я помолих да ми прости за всеки живот който ще отнема тази нощ,бил той на животно или изгубен човек!

Задържах дъхът си за момент и завих с цялата си душа,в този миг усетих как нещото,което искаше да излезе от мен сякаш раздираш кожата ми и се подготвяше да поеме първата глътка въздух....щях да му дам живот..да му позволя да живее,да живее в мен!Тогава погледнах към мястото където преди минута ръцете ми бяха в до лактите в снега,там бяга две пухкави черни лапички!Засмях се,но вместо смях чух прихлушено от вятъра тихичко скимтене....Поех дълбоко студения въздух ,който изпълни дробовете ми с странно и вълшебно удолетворение...Затичах се,движех се уникално бързо,а усештането беше неуписуемо...чуствах се като птичка,която лети!По-скоро като орел,който си търси плячка.Съзнавах,че тази нощ ще убия нещо,но това не намаляваше възбудата,която бавно обземаше не само тялото,но и съзнанието ми!Подуших около мен..убонянието ми беше ужастно силно макар,че всичко стана толкова бързо,подуших странна миризма и по интстикт се затичах към местоположението!Там на заснежената полянка отвъд хълма до къщата ни видях едно момче,което лежеше неподвижно в снега!Доближих се до него и предпазливо подуших,после за по-сигурно докоснах бузата му с върха на муцунката си и открих,че е много студен,сигурно беше прекарал часове в снега,но не беше мъртъв....Не можех да го убия,нещо ме спираше.Прескочих го,а той се размърда и тихичко каза:

-Не,не ме убивай,няма да умра...не искам..

Желанието му за живот си беше похвално и макар,че ноща не протече както исках....не можех да го оставя да умре...не можех и да го закарам в нас,че щеше да стане вечеря...

Захапах яката на якето му и го задърпах към къщичката на дървото,което беше оттатък замръзналото езеро...

Когато след много мъки го качих в къщичката, го пуснах на пода и го огледах по-добре...вече се бях превърнала в човек и усетих студ...все пак бях само по нощница.Така...колкото и да беше странно трябваше да го съблека,дрехите му бяха мокри,а не исках да умре...все пак го прекарах на 10 километра...Махнах якето  и блузата му,заедно с обувката понеже другата му я загубих по пътя и чорапите....загледах го...секси беше момчето.Завих го с якето му,превърнах се в вълк и с всички сили се затичах,към едно място където се сабираха доста овце...макар,че беше зима.Загнездих се  в храстите..и зачаках малките бели пухчета да се приближат....Когато една явно по-глупава дойде почти до мен,скочих отгоре ѝ и я умъртвих,изядох си я сладко...усештане беше странно в началото,но после..мамка му беше по-хубаво от секс!

След като изядох овцата с доста зор я одрах с един нож,които намерих в якето на момчето.

Върнах се в къщата и го завих с овчата кожа....все още като вълк,се върнах в нас цялата в кръв,облякох се в дебели дрехи и се върнах при него.

Зачаках го да се събуди!

Това е първата книга,която мисля да напиша с повече от 3 части,така че ще се радвам да ви хареса!

Сорка за правописните грешки!