Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

!Внимавай,малката!

Треперех от страх,че ще ме пусне макар навсякъде да имаше сняг летяхме твърде високо и ако ме пуснеше щях да съм мъртва на половината път до земята.Това,че съм върколак не ме прави безсмъртна все пак.Бях затворила очи,но когато усетих твърде земя под краката си и веднага ги отворих и се опитах да се измъкна от хватката му.Това не помогна,а влоши ситуацията.Той заби ноктите си в раменете ми,при което изръмжах.

-Стой мирно,малката не искаш проблеми нали?

-Може и да искам.-чак сега се огледах бяхна на ръба на пропаст,която явно разделяше световете ни.Той ме хвана през кръста и ме провеси...

-Тогава ще те пусна.

-Искаш да ми кажеш,че си ме мъкнал 30 час през ураган от вятър и снях за да ме пуснеш от скала,така ли?

-Идеята не е лоша!-за секунда си помислих,че говори сериозно.

-Добре де,красавецо!Може да минем и без хвърляния от скали или бой...

-Преиграваш,малката!-издърпа ме и отново ме метна на гърба си.

-Виж,мога и сама да ходя.

-Почивай си сега,че после ще има да ходиш!

-За какво...?-той ме пусна,но когато се обърнах ченето ми увисна.Отново имаше пропаст,която разделяше тънката ивица земя и "Замъкът на черните души"!Бях слушала какво ли не,но това си беше невероятно.Огромен и черен с сребристи прозорци...няма думи,с които да се опише....

-Харесва ли ти?

-Много....но изпитвам някаква болка като го гледам...-погледнах го,а той ме гледаше странно с нотка болка в гласа:

-Преживял е много болка.

-Замъка или ти?

-Млъкни.Сега ще вървиш колкото искаш.-очите ми обходиха дългия мост.Колко си време щеше да отнеме.

-2 часа по-късно-

Буквално се свляох на земята щом преминахме моста,който се вдигна след нас....

-Само толкова ли можеш да издържиш...-погледнах го ядосано с мъка се изправих.

-Е Саманта,няма да си затворник,ако това питаш.

-Ще можеш да се разхождаш свободно в двореца с някои изключения.

-Да...

-Докато не намирам любовта на живота ти.

-Като я намериш ми се обади да я видя.-той се усмихна ехидно и ме поведе из двореца.Стоях слисана колко голям и красив,но същевременно мрачен и навяващ скръб е този замък.Спряхме пред голяма врата,което обаче повече ме изненада беше огромният вълк издълбан по средата на врата.Ами,ако беше затвор за върколаци....нямаше логика,но се сдържах да го попитам.