Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Глава 11

Разхождах се нервно из стаята в която Дийн отново ме бе заключил и не знаех какво да правя.Всичко ми се събра твърде много,но все пак имах тайната надежда,че ще се измъкна.

ГТД(гл.точка на Дийн)

Реших да пояздя дракона си.Съществуваха толкова същества,а толкова малко знаеха за тях.Изпитвах нужда да разкажа на Саманта за тях.Бях сигурен,че Тион(неговият дракон)много ще я хареса,а и я него.Но какви ги мислех,тя беше врагът.Бяхме на ръба на скалата,а аз мислех за онзи път когато с Сам бяхме тук.Как тя трепереше от страх в ръцете ми.Тион ме побутна и аз му се усмихнах.Седнах отгоре му и той се отлепи плавно от земята.Обичах това чувство,кара те да се чувстваш жив.Въздуха гъделичкаше лицето ми докато Тион все повече се приблежаваше към замъка.Спря в такава позиция,че можех да виждам всичко в стаята на Саманта.Тя се разхождаше като животно в клетка и това ми харесва,бога ми толкога ми харесваше идеята да укротя това животно в нея.Но как щях да го направя,като бях още по-голямо животно.Тион размърда опашката си в знак,че я харесва и изведнъж излетя толкова високо и бързо,че едва не паднах.

-Какво правиш?

-Това,което на теб не ти стиска.-понякога се дразнех от това,че драконите говорят,но сега се дразнех,че имат мозък,който работеше твърде добре.Той буквално счупи прозореца връхлитайки права върху нея и ако тя не бе съумяла да избегне сблъсъка сигурно щеше да стане на подметка.Сега бе върху леглото,а израза на лицето ѝ бе по-скоро объркан отколкото уплашен.Тион се разтърси,при което паднах от него,а той изхихиха тихичко:

-Глупав си с жените,драги ми Дийн,твърде глупав.-тя все още гледаше дракона с отворена уста докато аз се изправях и се опитах да говоря възможно най-небрежно.

-Е какво толкова зяпаш?Просто един дракон,който говори..-махнах с ръка и продължих.-Има много същества,които изглеждат страшни,но просто....

-Ааа...това е...Просто уникално...!

-Не си и помисляй,че можеш да избягаш с него.Той слуша само мен нали Тион?

-Хмм,може да си помисля,безсилен съм пред такава красота.-тя се усмихна леко,а аз бях на ръба за започна да тропам с крака.

-Е влюбените гълъбчета.....

ГЛС

Дийн гледаше раздразнено ту мен,ту черния дракон.Това бе уникално животно.Огромната глава величествено окрасена от шипове,които можеха да изплашят с остротата си повечето ''уникално силни'' върколаци.Люспестата кожа с сини отенъци на места блестеше.

-Това е уникално животно.

-О няма нужда от ласкателства,скъпа!Искаш ли да пробваш?

-Разбира се!-очаквах Дийн да започне да протестира,но той просто вдигна рамене и качвайки се ми подаде ръка.Неуверено се качих.Не се страхувах от дракона или от Дийн.Страхувах се от себе си,никога не случах разума си,а мразех когато сърцето надделее.Можеше да направя всички,да го блъсна,след което дракона да ме изпепели или да скоча.Можеше и просто да се държа здраво за него.Имах твърде чувствено сърце,винаги имах нужда от много топлина след годините студ.Мразех се за това,че не ми пукаше за Том,може и да ми пукаше,но не усештах нищо.Бях равнодушна,твърде равнодушна към всичко.Когато Тион се изправи и разклати преглътнах и стиснах през кръста Дийн с всички сили.Скочи през прозореца и мислех,че ще умра преди да се извиси много над двореца и да усетя красотата на полета.Вятърът развяваше косата,затворих очи,а ръцете ми неволно пуснаха Дийн и се разпериха.Тион полетя на долу и когато отоврих очи видях река,бяхме толкова близо водата,че обувките ми потъваха.Докоснах с пръсти кристално чистата вода и когато спрях ме на брега легнах върху тревата и се отпуснах.

ЗНАМ,ЧЕ 4-5 МЕ ЧАКАТЕ ЗА ТАЯ БОЗА,НО ДРУГО НЕ ИЗМИСЛИХ.!!!

ДА ВИДИТЕ НОВАТА ИСТОРИЯ АКО ХАРИ ПОТЪР БЕШЕ МОМИЧЕ!

ХД ЕГАТИ МАЗНИТЕ РЕКЛАМИ ДЕТ ПРАЯ!