Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Познаваш ме,Саманта!Познаваше ме,но не можеш да си спомниш!

Гледна точка на Саманта

Разхождах се нервно из стаята,а сърцето ми биеше лудо.Не можех да разбера какво става.Сякаш съм изпуснала важна част от живота си.А онзи вампир изглеждаше ми странно познат.Мислите ми бяха прекъснати от Том който влезе с светкавична бързина и затръшна вратата след себе си.

-Какво има?-погледнах го объркана.

-Нищо!-усмивката му бе по-фалшива от всякога.

-Какво ще правиш с него?-подпрях се на стената с скръстени ръце.

-Все още не съм решил.

-Може би трябва да го убедиш да ти каже път който не включва пропасти.Така ще влезете и ще ги сварите неподготвени,а това ще е в плюс.Ако главния клан падне другите ще се разпръснат,нали?

-Може би!-май го подразни това,че се сетих преди него.-Сега трябва да се срещна с Елфар главатаря на елфите.Той може да ни помогне доста.

-Елфите са миролюбиви,едва ли ще се съгласят са участват в войната.

-Заразлика от вампирите,които ще пометата всичко,което видят.Ти не се тревожи за това.По-добре си почини.-кимнах,а той излезе.Загледах се през прозореца и когато го видях да яхва коня си и да потегля тихичко излязох от стаята и слязох в подземието.За мое щастие не се сблъсках с никого и необеспокоена влязох при затворника.Вече бе на земята,а ръцете му бяха вързани в големи вериги,чиито пръстен бе закован в стената.Очите му бяха затворени,а зъбите стиснати.Лицето му беше цялото в кръв,което ме изненада.Мислех,че раните на вампирите заздравяват дори по-бързо от нашите.Купата с вода до която едва ли ще успее да се добере бе разлята в краката му,а малкото останало в купата беше доста малко.Скъсах плат от роклята си и го напоих с водата.Допрях я съвсем леко до раната на челото му когато той отвори рязко очи и хвана китката ми.

-Саманта!-простена тихо.

-Не те познавам,Дийн!-откъде знаех името му.

-Но знаеш името ми!

-Аз....

-Познаваш ме Саманта!Познаваш ме,но не можеш да си спомниш.Знам,че не ми вярваш,но просто стой далеч от него,понеже....

-Какво правите тук,господарке!

-Опитвах се да изкопча нещо от него.-пазачът който влезе ме загледа очудено,а аз хванах лицето на така наречения Дийн и се доближих до него.

-Това е началото,вампире!В твоя полза е следващия път да си по-искрен.-изправих се казвайки на пазача.-Излекувайте раните му.

-Но,господаря....

-Е досатъчно умен да знае,че затворника не му е в полза мъртъв.А и  как ще го измъчва за информация,след като с един шамар ще го прати в гроба.Или смяташ,че господаря ти не е достатъчно умен.Или че аз греша?-той се сви на кълбо и каза.

-Веднага,господарке.-кимнах му леко и с доколкото можех ледено изражение излязох бързо.Заизкачвах се по стълбите и се прибрах в стаята.Чаках Том да се прибере,но след полунощ силите ме напуснаха и се онесох в креслото пред камината.

*Когато Том се прибира*

Усетих в просъница как нечии студени ръце докосват лицето ми и веднага отворих очи.Том ме гледаше с усмивка.

-Не исках да те будя,Сам!Но беше заспала на креслото,което е крайно неудобно.

-Така е!-на свой ред се усмихнах и разтрих  схванатия си врат.

-Остави на мен!-Той обхвана с ръце шията ми и леко замасажира.В този момент нещо сякаш се преобърна в мен.Усетих,че зъбите ми се удължават и в мен нахлу уникален порив.Сякаш ток премина през тялото ми когато се изправих.Той се доближи до мен и ме прегърна.

-Не знам какво ми става.Объркана съм.-загледах се в огъня,а той постави брадичката си върху рамото ми.

-Може да успея да те успокоя.-обърнах се към него и го погледнах лукаво.

-Защо ли не ми се вярва?

-Нека проверим.-той се усмихна и пак се беше същия Том.Онзи сладък невинен Том.Е малко по-секси и предизвикателен.Притисна ме до себе си,а устните му бродеха по лицето и врата ми.Затворих очи и се оставих да ме вдигне в въздуха.За секунди роклята ми беше на парчета,което ми напомни за нещо,но не ми се мислеше за какво.Не спираше да целува всяка час от тялото ми и аз сякаш изпаднах в транс.Прехапах устни когато проникна в мен.И тогава се започна.Сякаш бях в друг свят усещах всяко негово движение,но виждах лицето на друг.На Дийн.Размазани образи се въртяха като ураган в главата ми.Последния тласък на Том сякаш ме върна в реалноста,за секунди стаята бе огласена от вой и рев,но после всичко отихна.Том лежеше до мен и си играеше с кичур от косата ми,а аз ни покрих с мекото одеало почти свлякло се на пода.Затворих очи и се унесох.Утре щях да мисляза всичко,което се беше случило.

Най-сетне нова глава.Съжалявам,че от доста време не съм качвала,но до събота или неделя не очаквайте нови глави.