Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Един остров,пегас,фея и сирени!

Лежах на тревата с затворени очи и все още усещах вятъра и водните пръски по лицето си.Примижах и видях Дийн,който беше седнал на един камък и гледаше водата.

-За вампир си доста жив отвътре.

-Мислиш ли?

-Донякъде!Един бездушник никога не би се любувал на едно красиво животно.

-Това не е всичко,Саманта!-коремът ми се сви отново при името ми от неговата уста.Този път нямаше омраза,а може би малко приятелски тон.

-В какъв смисъл!

-Ела!-той се изправи,а аз го последвах.Това беше като малък остров,необитаем от живи същества или поне така изглеждаше.След малко,стигнахме до сърцевината на гората,където имаше голяма преграда от лиани.Той изрече някакви думи и те се разтвориха разкривайки пред мен нещо невероятно.Много малки езера с кристално чиста вода,а дървете...за пръв път виждах такива. Огромни с листа сякаш посипани с златен прашец,а върху стволовете им протичаха тънки ивици вода от езерата.

-Тук всичко е свързано,Саманта!Природата ти говори,научи се да я слушаш!-за пръв път говореше толкова оживено с толкова плам в думите си.Плахо зад едно дърво се показа глава на кон с един рог отгоре.Дийн му заговори и коня по-уверено запристъпва към нас.Дийн се качи отгоре му и ми подаде ръка.Не бях сигурна какво правя,затова се качих при него.Чак сега забелязах мощните крила,които бяха прилепени към тялото до този момент.Коня се заиздига бавно,а аз се вкопчих в Дийн от страх да не падна.

-Какво е това?

-Пегас.Има много други създания.

-Какви?-в това време нещо иззвъня в ухото ми и на носа ми седна малко човече с крилца и лешник вместо шапка.

-О,Роб!Саманта това е Роб.Роб това е Саманта!

-Явно я харесваш,щом си я довел тук!-малкото му пискливо гласче ме накара да се усмихна,а думите му да се изчервя.Усетих как Дийн се стегна и отговори колкото се може по-небрежно.

-Ами,тя е моя гостеннка,Роб!

-Ясно,тогава трябва да и покажеш сирените.Много ще я харесат.

-Щом така казваш.-Пегасът се изви надолу към едно езерце и спря толкова рязко,че едва не литнах.Стъпвайки на земята колената ми омекнаха и сигурно щях да падна,ако не беше Дийн който ме хвана.Застанахме на брега на езерцето и Дийн запя нещо.След малко водата се размърда и на повърхноста се показаха две красиви момичета.Едната бе с лилава,а другата с зелена коса стигаща до под кръста има.Очите им бистри като езерото светеха с особенна магична светлина и можех да видя в тях сякаш целия свят.Те се приближиха и размахаха опашките си.Едната се доближи до мен и ме загледа мило,след което сложи ръка на бузата ми и се заприближава.Сякаш изпаднах в транс,но я хванах за китката и стиснах до болка.Тя изплака и след малко я пуснах,а тя зарастрива китката си.После се усмихна.

-Харесва ми приятелката ти,Дийн!

-Радвам се.-не личеше да е радостен,но все пак.Постояхме при сирените и той каза,че трябва да тръгваме.Качихме се на Тион и отново усетих вятъра в косите си.

Нова глава!Да знаете,че все още ритам.