!СВАТБА или ВОЙНА!

179 22 6
                                    

*5 дни по-късно*

Днес бе сватбата,бях напрегната...все пак бях само на 18.Още лежах в леглото,когато мама връхлетя в стаята:

-САААМ!ОЩЕ СИ В ЛЕГЛОТО!-мама бе доста възмутена.-Никога не си се успивала,а в деня на сватбата си си в леглото в 9...боже ставай,ставай!-измъквайки ме от леглото мама ме забута към банята.След половин час излязох и седнах на масичката пред огледалото,а тя се зае с косата ми докато аз се оглеждах в огледалото.

-Всички стана толкова бързо.

-Знам как се чувстваш бях на 19,когато се ожених за баща ти...-изтри една сълза от окото си и се усмихна,макар и на сила.-Днес трябва да сме весели,Сам!

-Да.- онова чувство в стомаха ми остана,но реших да не ѝ казвам понеже знаех,че това ще я притесни още повече!След като бе готова с прическата и ме гримира,а и облякох роклята изглеждах ето така:

- онова чувство в стомаха ми остана,но реших да не ѝ казвам понеже знаех,че това ще я притесни още повече!След като бе готова с прическата и ме гримира,а и облякох роклята изглеждах ето така:

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

(знам,че роклята е черна,но много ми хареса и ...а да представете си я с зелени очи хд)

-Малкото ми момиченце!-усмихнах се едва долувимо,но в очите ми се четеше щастието.Обаче не бях сигурна,дали неизбързвах познавах го от скоро,но пък все пак имах цял живот да го опозная,ами и майка му....Мислите ми бяха прекъснати от Джак,който влезе в стаята и остана с увиснало чене:

-Не вярвах,че ще се омъжиш преди мен!Но от друга гледна точка,погледни се Саманта!Приличаш на една истинска Алфа-вълчица!

-Да,но...-отново бях прекъсната от една от прислужничките:

-Сватбата започва,побързай те!

-После ще ми кажеш!-Джак ме хвана за ръка,все пак той щеше да ме заведе до олтара.

По пътят към олтара,където Том ми се усмихваше,а Великият Старейшина(той жени,коли беси абе всичко)гледаше щастливо всичко наоколо.Когато застанах пред Том всички утихнаха,а Палос заговори тържествено:

-Днес сме се събрали за да съберем тези двама душа,които са готови да съчетаят не само телата,но и душите си в една красива и истинска хармония,а именно брака.Сам и Том знаят,че се обичат и нищо не може да попречи на това.Том-обърна се към него.-приемаш ли Саманта за своя..:

-Да в предишните животи,в този и всички следващи!

-Сам,ти приемаш ли....

-Да,докато сърцето бие в  гърдите ми!

-Е ако,някой вързарява....

-АЗ ВЪЗРАЗЯВАМ,СТАРЧЕ!-в залата нахлу....

-Джейс..-мислех,че се е примирил,но след негоо...

В помещението нахлуха,около 50 вампира,всички се разбягаха,а Палос нсред цялата врява ни вкара в тесен тунел под олтара.Когато стигнахме до края на тунел,той отвори малка вратичка и каза:

-Том,ти трябва да избягаш...трябва да се върнеш в своя свят.Не се тревожи,тя ще е добре Джейс прави това заради нея и не би я наранил,но ти си главната му мишена,ти си ни нуже и затова трябва да...-викове огласиха тунела и Палос избута Том от вратата и му извика:Бягай на север и след около 30 минути ще си извън пределите ни,а след това затръшна вратата и тя се сля с каменната стена.Всичко стана толкова бързо,че се осъзнах чак когато Джейс и вампирите дойдоха при нас!

Знам,знам много е къса,но нямах повече време,а и знаете че обичам да ви държа в напрежение!Утре освен,ако не ме домързи ще пусна продължението!


Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*Donde viven las historias. Descúbrelo ahora