Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Сватбата!

Гледна точка на Саманта

Това беше денят.Щях да се омъжа този път за правилния.Стоях пред огледалото и се оглеждах.Мама и Джак вече бяха до мен,но не и баща ми.Първото,което мислех да направя бе да спра този ужасен обичай след 10 години Алфата да бъде убиван.Тъжното ми изражение накара мама да ме прегърне:

-Сам!Всичко приключи днес е най-щастливия ден в живота ти.-избърса малка сълзичка от окото си.-Моето малко момиченце!

-Мамо недей!

-Няма повече мила,обещавам.Сега седни,трябва да ти оправим косата.-докато решеше косата ми в стоята влезе жената на Елфар.Много красива винаги усмихната жена.Дългата ѝ сребриста коса стигаше до глезените,а в ръцете си държеше красив плат.

-Надяваме се,че това ще ти хареса,Саманта!Дийн е направил много за нас и е редно и ние да направим нещо за вас.

Разгърна плата.Дълга бяла рокля с разрязани ръкави и избродирани думи на елфски ме остави без думи.

-Но,Елина!Не мога да я приема!

-Хайде,хайде!Можеш и още как.-усмихна ѝ се и докоснах роклята,но при допира на пръстите ми плата сякаш оживя.Думите се завъртяха и конците образуваха малки елфи,които танцуваха по цялата рокля.

-Харесва ли ти?

-Нямаш си представа колко.-тя докосна леко челото си,след което рамото ми и излезе.

-Облечи я,скъпа.Скоро започва.-облякох роклята и когато мама ме видя ахна.-Малкото ми момиченце...-отново захълца и започна да бърше сълзите си.

-Мамо....-прегърнах я.

-Добре,добре!Седни за да дооправя грима и косата ти.-след ресането,слагането на гланц и очна линия Джак влезе в стаята.

-Виждам най-красивата булка в света,но не мога да повярвам,че се омъжваш преди мен.-прегърна ме.

-Внимателно,да не ѝ развалиш грима или булото.-мама изглеждаше сериозна,което ни разсмя и той ме целуна по челото.

-Хайде!Време е....

-Хей,Джаки да не се разплачеш сега?

-Има да чакаш.

*ПРЕД ОЛТАРА*

-И така с силата ми дадена от Бог ви обявявам за съпруг и съпруга.Целуни булката,синко!-целунахме се и всички започнаха да крещят весело.Това беше най-хубавия ден в живота ми за сега и вече знаех кой ще е вторият.

*След 9 месеца*

-Напъвай,Саманта!Още веднъж.-имах чувство,че нещо ме разкъсва отвътре.С последен стон усетих как бебето излиза и се отпуснах изморена в леглото.Чух плача му и се усмихнах с последни сили.

-Момиче е Саманта!Прекрасно момиченце.-Елина положина на гърдите ми малкото бебе.Моето бебе.Нашето бебе.Малкото ѝ телце ме даряваше с топлина,която не бях изпитвала до сега.

-Ще се казваш Сара,мъниче!-накърмих я,целунах я по челцето и в този момент Дийн влезе усмихнат до уши.

-Саманта!-той седна на леглото,а аз му подадох Сара.

-Как ще се казва?-той я гледаше усмихнат.

-Сара.

-Прекрасно име.Като нея и като майка ѝ.

-Хей аз последна ли ще прегърна сестра си!-Клара беше до баща си и го дръпна за панталона,а той се усмихна и ѝ я подаде.Клара с най-голямото усърдие,което можеше да направи я взе нежно.

-Ти си моята сестричка.Като пораснеш ще крадем корабийки от Елда и ще те науча да рисуваш.

-Елате тук.-Клара легна до мен,Дийн до нея,а бебето в мен.

Неусетно заспах.Това беше най-великолепният миг в живота ми.

ТАКА!ТОВА Е КРАЯТ,НО ВСЕ ПАК ВСЕКИ КРАЙ Е НАЧАЛО!ОБМИСЛЯМ ДА НАПИША ПРОДЪЛЖЕНИЕ,АКО ИСКАТЕ НАПИШЕТЕ В КОМЕНТАРИТЕ!ТОЛКОВА СЕ ВЪЛНУВАМ-ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧИ,КОИТО БЯХА ЗАЕДНО С ГЕРОИТЕ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ.ЗА ТЕЗИ 1К ГЛЕДАНИЯ,270 ВОТА И 114 КОМЕНТАРА.НО НАЙ-МНОГО СЕ НАДЯВАМ ДА СТЕ ИЗПИТАЛИ ЧУВСТВАТА НА ГЕРОИТЕ,ДА СТЕ ПОЧУСТВАЛИ КАК БИЯТ СЪРЦАТА ИМ,ЗАЩОТО ИМЕННО ЧИТАТЕЛИТЕ СА ТЕЗИ,КОИТО СЪЖИВЯВАТ ОБРАЗА.ВИЕ И ВАШЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ ПРАВИТЕ ВСИЧКО ТОВА ИСТИНСКО!СЕГА СЛЕД ТОЛКОВА МНОГО ОБЯСНЕНИЯ ИСКАМ ДА ВИ БЛАГОДАРЯ*ОТНОВО* ЗА ВСИЧКО ТОВА!