Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Най-тайните кътчета на душата ми!

Когато стигнахме в замъка слязох от Тион и попитах Дийн:

-Какво ще правиш с мен?

-Да ти кажа честно не знам!

-Тогава ме пусни!-нямаше нужда да го казвам,но трябваше да се опитам.

-Знаеш,че не мога и не искам.

-Защо не искаш?-без да каже каквото и да било ме побутна към стълбите.

*Няколко часа по-късно*

Нервно се въртях в кръг в средата на стаята,а тишината бе мъчителна.Счупения прозорец някакси бе поправен докато се върнахме и сега вътре бе твърде задушно.Докато се опитвах да намеря откъде се отваря проклетия прозорец чух глас зад себе си.

-Да бягаш ли се опитваш?

-Не Клара,да отворя прозореца.

-Няма да успееш,мама се страхуваше от това,че може прозореца да се отвори.

-Защо?

-Само ако знаех...-в очите ѝ пробляснаха две сълзи,но тя извърна глава и ги изтри.

-Е,Клара!Какво ти се прави?Можем да пребоядисаме стаята ти.

-Нека е утре,Сам!Твърде съм изморена...защо не ми разкажеш повече за себе си и живота си.

-Ами..едва ли има какво толкова да разкажа?!

-Моляяя!-кой ми могъл да устои на две малки детски очи,които те гледат умоляващо.

-Добре,нека седнем!-седнахме на мекия килим пред камината и аз се загледах в огъня.

-Ами...разкажи ми за себе си!

-Как бих могла?Всеки ден научаваме нещо ново за себе си.Аз например днес открих,че обичам да летя с дракон.

-Татко не ми позволява все още!Казва,че съм твърде малко.

-Само физически,мила моя!Ти си най-умното дете на твоята възраст с което съм контактувала.

-Наистина?

-Да,Клара.Ти си пораснала твърде рано,което за едно дете може да струва скъпо.Понякога се замисляш,кой по дяволите съм аз?Какво търся на тази земя?

-Ами ти?Твоето семейство.

-Уникални са...просто уникални.Макар,че има нещо,което отвътре все още не мога да им простя.

-Кое е то?

-Няма значение!

-Кажи ми!Моля!