Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Знам всичко

Гледна точка на Том

Събудих се рано,облякох се набързо и излязох.Трябваше отново да се срещна с проклетия елф.Искал време да помисли.Какво има толкова да мисли.Трябваше да отида сам,ако искам да ми имат доверие.И без оръжие.Каква глупост.Спрях се до едно поточе за да напоя коня.Изведнъж чух стъпки зад мен обърнах се и някаквка качулата фигура хвърли отгоре ми прах,загубих равновесие,паднах и изгубих съзнание.

*******************************************************************************************************

Отворих бавно очи бях замаян,а зрението ми  бе замъглено.Различавах само големи червени петна.Опитах се да стана,но не успях.

-Събужда се!

-Ставай,мръснико!-някой ме ритна.Кой си го позволяваше.Извадих зъбите си и погледа ми се проясни,но тогава...

-Да Томи!Аз съм,не сънуваш.-очите на Саманта ме гледаха пропити с злоба като в онзи ден,когато се опита да ме убие.

-Ъъ?-не можех да кажа нищо повече.Огледах се бързо.Бяхме в скривалището на елфите.Представляваше скрита зад гора от лияни поляна,недостъпна за човеците.Вече бе станало вечер,и мястот където бяхме всички бе осветено само от факлите държани от няколко елфи и големия огън зад нея.Саманта бе с кожени панталони,потник и бяла разкопчана риза.Аз бях вързан на едно от дърветата с огромен синджир,който ограничаваше движенията ми до леко помърдване на главата.Тя трясна един стол наобратно до мен и седна подмирайки ръцете на облегалката.

-Саманта каквото и да са ти.....

-Някой да му запуши устата,че не мога да го слушам.-един от елфите натика някакви треви в устата ми и я завърза с кърпа.Изръмжах.

-Тихо,кученце!-казах елфа и се отдръпна.

-Така е добре,много по-добре!Сега слушай!Ще ти разкажа нещо,което уверявам те....НЯМА ДА ТИ ХАРЕСА!-кресна тя,така че един от елфите се отръпна назад стреснато.-Така!Представи си следната картинка.Събужам се сама,а теб те няма.Минава седмица и съм напът да се побъркам,когато ни нападат вампирите заедно с елфите.В цялата суматоха те измъкват Дийн,а мен ме отвличат.За тази година два пъти вече ме отвклякоха и все се оказва,че е за добро.Разбрах всичко,Том!Спомних си.Това ми помогна.-тя ми посочи малката бутилчица на врата ѝ.-Майка ми и Джак също.Да ги изпратиш в изгнание е било най-глупавото нещо,което си правил.Знаеш ли какво още се оказа.Малко преди да се събудиш шаманката на елфите ми съобщи много радостна новина.Бременна съм,Том и за мой късмет не е от теб.

-Здрасти,приятел.-докато се усетя юмрука на Дийн се стовари върху лицето ми.Той се застана зад нея и сложи ръката си на корема ѝ.

-Сега,Том!Искам да знаеш,че никой не те иска!Просто са се страхували от теб и смърта ти ще е повод за празник.Но аз няма да те убия.-тя се изправи и се приближи до мен.Застана на колене и получих втори юмрук-Даваме ти втори шанс.-Елфите се засмяха.Тя махна превръзката от устата ми,а аз изплюх тревата.

-Саманта!Правиш грешка.

-Не,грешка бе,че те ухапах.Дадох ти сила за която беше твърде слаб.Дадох ти дар,който сега си взимам.-тя отметна косата ми и усетих дъха ѝ в врата си секунда преди да ме захапе.

Гледна точка на Саманта

Отръбнах се от него.Беше припаднал отново.Двама от елфите бяха изпратени да го заведат до тях.Майка му сигурно се тревожеше за него.Дийн хвана ръката ми,с която ударих Том целуна я и се усмихна.

-Радвам се,че си спомни.

-И аз...не мога да си представя,че съм го докосвала.-наведох мрачно глава към огъня.

-Хей!Не ме интересува това и теб не трябва.А и мен си ме докосвала повече.-засмяхме се.

-Дали не трябваше да го убием.

-Не!Саманта.Ти го пощади и това те прави по-добра от него.От половината свят дори.От мен също.Щях да го разкъсам на парчета.Но ти избра това,което ти подсказа сърцето.Избра да бъдеш милостива и това те прави моята кралица.А ти малчо.-наведе се на нивото на корема ми.-Не знам момче или момиче си,но се надявам да си уникално същество като майка си.

-ТАТЕЕ!-обърнахме се Клара тичаше къ нас,а Елфар вървеше спокойно след нея.След задушаваща прегръдка ни пусна и заподскача на един крак.

-Вярно ли е,че си бременна?Че ще се ожените,че ще живеем заедно?Че ще сте господари и на върколаците и на вампирите и ще се опитате за създадете мир.

-Клара!

-Опа!Ти не ли ѝ предложи?

-Не!-Дийн ме погледна разачаровано:-Исках да е по-специално,но ще се ожениш ли за мен,Саманта.

-ДА!-той ме вдигна в въздуха и се завъртяхме.

-Не трябваше ли да паднеш на колене,тате!-всички се засмяхме.

Надявам се да ви хареса новата глава!Коментирай,те!