Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

ТОМ Е....

Извикахме хората на Джейс,които го отнесоха в лечебницата и с Том се спогледахме:

-Има ли нещо,което не ми казваш!-бях изненадана с каква лекота го победи.

-Да,но ще разбереш после!

-Защо?

-Защото на мен ми е не по-малко объркано,ела!-Том ме заведе в килията в която беше,а там бяха старейшините.Гледах объркано ту тях,ту Том понеже не разбирах какво значи това.Върховният старейшина ме погледна и се усмихна топло:

-Саманта искам да знаеш,че баща ти...

-Знам.Той е знаел какво го чака,но не знам защо го е избрал.

-Той беше велик Алфа.През моите 103 години живот не съм виждал толкова отдаден въроколак като него.Когато ти беше готова на всичко за да го защитиш,доказа че си точно като него,а това много ме радва.Колкото до Том...-той се усмихна и му подаде ръка.-Това е новият Алфа.

-Каквоо?!Чакай те...аз...той..такова..

-Успокой се Саманта.-каза бащински Върховният старейшина Палос.-За пръв път в историята на върколаците,ние ще празнуваме Празникът на кървата нощ два пъти за една нощ.Слънцето скоро ще игрее,така че нямаме много време.Вие двамата идва те с нас  в Залата на празникът на кървата нощ.

Все още бях объркана.С Том стояхме прави докато залата отново се пълнеше в върколаци.Търсех мама и брат ми в тълпата,но не успях да ги открия с поглед.Когато всички утихнаха Палос стана и заговори с гръмния си глас:

-За първи път в истоията ни ще празуваме този празник два пъти в една нощ.-след кратка пауза продължи.-Едно неписано пророчество,предавано през поколенията гласи,че при нас ще дойде човек който след като бъде ухапа от върколак който обича ще стане.......Мега Алфа!-всички стояха като гръмнати в това число и аз,но когато той погледна към Том всичко ми стана ясно.-Том,ти бе ухапан от Саманта,която те обичаше и не искаше и ти да умреш.Любовта е най-силното и чисто нещо в този свят.Ти си Мега Алфа.Пророчеството още гласи,че когато ти се появиш ще бъде отменен обичаят ,,Предаване,,(обичая за убиване на Алфата след 10 години.)и ти ще бъдеш Алфа до края на живота си.Разбира се,ако искаш..но ако се върнеш в твоя свят,спомените ти ще бъдат истрити.Няма да помниш Саманта или който и да е от нас и няма вече да си върколак.

Том гледаше замислено,но когато ме погледна и му се усмихнах той проговори:

-За мен ще бъде чест!-после се обърна към другите.-Не познавам вашите обичаи и традии,не познавам и самите вас,но ще направя всичко за да съм част от всичко това.-усмихнах се,господи колко беше убедителен.Всички мълчаха,което може би не беше добре,но после всички се превърнаха в вълци и започнаха да вият срещу Том.Това означаваше,че те го приемат за свой Алфа.Ще имаше какво да разправям на децата ни в зимните вечери.....децата ни,изглеждаше смешно,но ми стана приятно при мисълта.

-Но,един Алфа тряба да си има вълчица,нали?-Том ме погледна при което се усмихнах и изчервена наведох очи.

-Да,но трябва да е специална,нали?-беше лигаво,а и ни гледаха хиляди върколаци,но ми харесваше.

-Че по-специална от теб имали?

-Може би!-той се усмивхна и застана срещу мен,а аз скръстих ръце.

-Добре,добре разбрахме,че много се обичате,женете се и са приключваме,че след малко почва малката булка.-всички стояхме секунда като препарирани преди да избухнем в смях при думите на Палос.Но мисълта за сватба пак ме навеждаше до татко....все още ме болеше повече от колкото можех да си представя,но той не би искал това.

-Искаш да ти падна на колене ли?

-Ние не предлагаме така!

-Ами как?-преди да му отговоря той ме вдигна в въздуха и ме целуна.Отговорих му макар и очудена откъде знаеше...хд да така предлагат върколаците,ако момичето оготоври на целувката значи е съгласно.

Всички крещяха радостно,а когато старейшините се оттеглиха мама и брат ми се затичаха към мен.Мама плачейки ме прегърна:

-О Самантаа...баща ти сигурно би искал да е тук.

-Той е мамо,той е в сърцата ни.-за пръв път виждах брат си да плаче,но и неговорите очи бяха зачервени.Той не по-малко от мен обичаше татко,но заразлики от мен се примира,че е умрял заради някакъв си ритуал.

-Сами...сега нямаме време за скръб,все пак ще правим..

-СВАТБА!-зад нея Джейс вървеше все така наперено,но ухилен до ушите.

-Теб не може да те убие и смърта,Джейс!-все пак не таях лоши чувства към него.

-Е надявам се да съм поканен,макар че не се получи...все пак сме си приятели нали!

-Да...-ударих му един право в носа,при което той падна,а аз си зарастривах кокалчетата.Той се ухили изправи се и каза:

-Явно сме...е аз имам работа.-огледа от краката до петите Бет,която мина покрай него и тръгна отзаде ѝ.Беше непоправим.

-Е почваме приготволенията за сватбата.-нареди мама и всички се заразтичаха.

НОВАТА ГЛАВА,БЪРЗАХ ДА Я НАПИША !СОРИ ЧЕ Е МАЛКА И,АКО ИМА ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ ИЗВИНЯВАМ СЕ!

ПС:ПЕСЕНТА Е УНИКАЛНА,СЛУШАЙТЕ Я!МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА.