Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Има нещо,което не мога да си спомня!

Гледна точка на Дийн!

Големите кули на двореца се вече се виждаха в далечината,когато нещо падна отгоре ми.Изгубих равновесие и полетях надолу....

Гледна точка на Саманта!

Отворих бавно очи.Сякаш бях спала цяла вечност,а умората беше надвеснала над мен като облак в ясен ден.Седнах в леглото и огледах стаята.Мозъка ми бавно и мъчително асимилираше ситуацията.Последното,което помня беше,че аз и Том бяхме пред олтара.Май,че се оженихме.Господи,всичко е толкова объркано.Отвих се и станах бавно от леглото.Погледнах отражението в огледалото си и онемях.Изглеждах толкова различно.Косата би беше пораснала,а очите имаха различен блясък.Докато се разглеждах невярващо вратата се отвори.

-Добро утро,скъпа!Надявам се,че си спала добре.

-Том!-това беше още по-изненадващо.Том изглеждаше коренно различен.

-Да.Как си?-усмивката му ме плашеше.

-Добре!Всъшност не!Какво стана.

-Точно изрекохме клетвите и казахме ,,да,, през олтара,когато нахлуха вампирите.След като ги задържахме те намерих припаднала и те донесох в стаята ни.Главатаря им е задържан.-хванах се за главата.-Господи,толкова съм объркана.Сякаш не съм на Земята.

-Ще се оправиш,когато се нахраниш и починеш.

-Не съм гладна.Предпочитам да....яздя.-звучеше странно дори в моите уши.Само веднъж съм се качвала на кон,когато бях дете.

-Да яздиш?

-Да,знам че е странно,но изведнъж ми се прииска.-лицето му се изкриви преди да отвърне.

-Нека е утре.Нуждаеш се от почивка.

-Мисля,че си прав.-той се приближи и постави ръка на рамото ми,при което простенах вътрешно.На вратата се почука.

-Влез!-когато видях лицето на Джейсън се дръпнах рязко назад,при което огледалото с трясък падна и чух как се счупи на парченца.Понеже се бях хванала здраво за масичката при сблъската парчетата огледалот се разхвърчаха и порязаха кожата ми не можех да се държа на краката си и паднах притискайки ръцете си до гърдите.Усещах как раните вече заздравяват,но продължавах да притискам ръцете си.

-Господарю,трябва да дойдете спешно!Бунтува се.

-Върви,след малко идвам.-чух затварянето на вратата,а после ръцете на Том ме обгърнаха.Отпуснах глава на рамото му.