Пълнолуние:Любов и зъби!*ЗАВЪРШЕНА*

Между две маски!

ГЛТ на Джесика

Стигнахме и когато Дийн най-тържествено изведе огромния дракон и се усмихна краката ми омекнаха.Това отвратително,огромно и грозно животно,а го гледа с повече обич отколкото гледаше дори мен.Опитах се да пропъдя тези опасни мисли от главата си и се усмихнах възможно по-истинско.Огромният звяр направи отвратителна усмивка и ме погледна първоначално дружелюбно,но после присви очите си и приближи главата си до лицето ми.

-Саманта!-това нещо говореше.

-Да!

-Как си днес?-малките му сини очи ме обгръщаха от глава до пети и имах чувство,че съмнението на този глупак може да провали всичко.

-Прекрасно.-Дийн ми помогна да се кача до него и аз го хванах пре кръста.Мислех за времето когато бяхме заедно.Дали изпитвах нещо към него или просто бе от навика ми всички да припадат по мен.Дракона вървеше спокойно по коридорите,а на никой не му правеше впечатление.Явно бяха свикнали с него.Когато разпери крила и полетя се стиснах по-силно в Дийн,а той за секунда спря да диша.

-Е,Дийн!Можеш ли да ми кажеш поне какво става с народа ми!

-След смърта на Том алфа е Джак,брат ти!

-О,ами не мислиш ли,че той ще ти обяви война?

-Не би го направил докато си при мен.

-Значи съм заложник.

-С стая и свобода.

-Не напълно.

-Тогава....-отпуснах хватката около кръста му и се пуснах.Под нас имаше голямо езеро,но исках да видя реакцията му.Затворих очи преди да потъна,изплувах и се загледах в дракона който се снишаваше.Дийн ме гледаше полу-очудено,полу-бясно и скочи в водата.Хвана ме през кръста и като ме извади се разкрещя:

-Луда ли си,Саманта?!

-Не!

-Тогава защо?

-Исках да видя дали ще скочиш?

-Ти си луда!

-Не повече от теб!

-Така ли?

-Да!-той повдигна едната си вежда и отново се качи.

-Тогава,Ваше Величество!Можете да се справите брилянтно с задачата да се върнете сама в замъка!

-Ама как?

-Измисли го!

Дракона полетя и го отнесе,а аз си заудрях главата.Как бях толкова глупава да скоча?Той не я обичаше достатъчно.Надявам се,че ще се върне за мен.Седнах на земята и свалих обувката си.Другата явно бях загубила в езерото.

Жива съм да!Все още ритам.Надявам се главата да ви хареса*нищо че е само 300 думи*и да....скоро ще има нова.