Не само розите имат бодли

Дрогиран?

Чаках пред болничната стаята, седнал на стола, гледащ в една точка. Всички погледи бяха върху мен, заради бурното ми пристигнане в болницата-носех Кристин на ръце и блъсках всяка врата с крака си, един доктор ме пита какво е станало и аз казах "Отчет ли ти държа, старче! Момичето ми е припаднало, а ти питаш какво се е случило!" изкрещях, а той ми каза да не викам, което беше огромна грешка за него, за която щеше да съжалява,след това го бутнах в стената и му казах "Ще викам колкото си искам, защото имам право. А ти си върши работата, защото съм достатъчно нервен и единственото, за което мисля е как да пребия шибания ти задник и как е Кристин!
Той ме гледаше ужасено, и само кимна докато слагаха Кристин на носилката.

Гледах в телефона си,който набираше Лиам за 20-ти път. Питах се защо това копеле не се обажда и се загуби на някъде, точно сега. Заклевам се, че ако е в някой бар отново и ме е оставил,за да дави мъката, докато Кристин е в болницата, ще го смажа.
-Приятелката ви е будна, можете да влезете, но и кажете да не става и да не се стресира много в следващите дни.Мисля ,че вас ще ви послуша повече,след като видях какъв войнствен характер сте.. -каза доктора, тръгвайки възможно най-бързо, защото осъзна какво е казал.

Влязох в стаята и я видях -слаба, крехка, нуждаеща се, със трабички по цялото тяло и леко бледа кожа,а очите и сега бяха загубили онзи блясък, който привлича погледа ти веднага щом я видиш.
-Ако тя беше тук, всичко щеше да е различно. -каза тя още преди да съм затворил вратата, дори.

-Ако тя беше тук, първо, че нямаше да сме в това шибано положение. -отговорих и аз, докато сядах на стола до леглото и

-Винаги щом съм в болница, се сещам за нея, онова чуство в стомаха ми за вина се засилва и ме настига една шибана носталгия, която ми припомня, че заради мен най-добрата ми приятелка е мъртва. -каза тя плачевно

-По дяволите, Кристин! Ти не си виновна за това, че онзи нещастник я уби!Не можеш да се виниш, за това, че не си знаела, че той ще има пистолет! А и дори да знаеше, какво щеше да направиш по въпроса?! -казах и нервно, всъщност се разкрещях, но не можех да я оставя да се обвинява за нещо, което не е виновна и въобще не зависи от нея.

-Щях да се обадя на някой, или поне да и кажа да не влиза с мен!Нещо! Щях да направя нещо! -извика тя,а аз си спомних, че тя не трябва да се натоварва.

-Успокой се, Кристин. Знам, че ти липсва, но не можем да променим миналото. Повярвай ми, на всички ни липсва, виж в какво положение е Лиам, но той знае, че нищо няма да се промени,ако се самообвинява.-казах вече с равен тон

- Прав си, съжалявам. Просто това място не ми влияе добре на психиката.. -каза тя и издиша шумно

-Знаеш ли, тогава смятах Мия за крайно досадна, а сега бих убил, за да чуя дразнещия и глас отново-казах и се засмях иронично.
-Доктора каза, че ще те изпишат възможно най-бързо.. -казах докато си играех с пръстите си, за да избегна погледа и

-Той ми каза за шоуто ти, когато си ме докарал тук, и аз го успокоих, че не е виновен, просто си drama queen -засмя се и вдигна главата ми, за да я погледна

-Drama king имаш в предвид - и, и намигнах
-Кристин, мисля, че трябва да поговрим, защото не можем да продължаваме да се правим, че нищо не се е случило между нас.

-Хари, аз не съм забравила какво стана и няма да мога, ако не ми обясниш. В началото наистина те мразех, не исках да те виждам, но след момента в който ме спаси от онази кола, исках да разбера всичко -коя е Андреа, какво е станало със сестра ти, какво въобще се случи след,като отидохме в бара ти- всичко. -знаех, че е време да и разкажа нещо за миналото си, особено това, защото аз самия исках да говоря с нея за това.

-Всичко се случи,когато бях още на 16 години, Лейла беше на 15,но всякъш тя беше по-голямата. Беше по-разумната от двамата и винаги ми помагаше да се измъкна от всяка каша,в която бях намесен.
Когато почнах да се занимавам с дрога, бях на 15,и тя първа и единствена научи. Казваше ми, колко е грешно това, което правя,а аз я игнорирах,за което сега съжалявам.Един ден тя се отказа да ми го натяква и се примири, че аз исках да поема този път. Много често, я взимах на нарко-срещи с мен, за да ми помага или пък си говорех с нея за това много открито.
Един ден докара едно момиче у нас..-телефона ме прекъсна
-Извинявай, Лиам е. Ще говоря с него и ще се върна след минута.

-Добре.-каза тя кратко, като се взираше в мен

Излязох от стаята и оставих Кристин със няма и една стотна от историята ми, за да разбера къде е било копелето, когато ми трябваше.

-Къде беше по дяволите?! -изсъсках, докато си представях как, ако беше до мен щях да го нокаутирам

-Случи се нещо! -каза щастливо, но и малко нервно

-Дрогиран ли си?
-Не.
-Тогава защо си щастлив?
-Значи...