Не само розите имат бодли

Гост?

Гледна точка на Хари:

—Ще стане интересно, само да изчакаме да дойдат още няколко познати .Дано си подготвен психически, Хари, защото този път ще изгориш от собственото си минало.

След няма и минута се чу двигател на още една кола и Зейн каза:

-Добре бе,какви са тия появявания днес? Елате наведнъж ,не се влачете драматично! Наркобосове сте, а не ученички на колежанско парти!

Тъкмо щях да кажа нещо,но видях как Мия и Лиам слизат от колата,карайки се. Подчертавам 'Карайки се', като имате в предвид, че те никога не го правят.

-Казах ти,че трябва да викнем Луи,но ти „Нее,аз съм мастъра на мастърите,не се нуждая от подкрепление!". Хайде сега,геройче ,да те видим в действие -би му един задвратник, а той си разтри врата, защото шибаняка явно го заболя от момиче.

—Скъпа,аз не съм героя на деня, с геройски перчем -намигна и
—Наркобос съм.

Ако момента не беше толкова неподходящ бих казал нещо от сорта на "Наркбос - made in China" , но щях да си запазя коментара за след погребението на Маркъс.

—И за какво ти трябваха Мия и Лиам,гений,сега сме повече и от преди.Сега ти си сам си,Маркъс!В крайна сметка виждаш ли,че дори собствената ти сестра е на моя страна,какво остава пък за другите нещастници ,които мислиш ,че ти пазят гърба.Тези,които уж бяха с теб само,защото ги заплашваше вече са мъртви.Кой остана?

—Не ми трябват десетки хора,подкрепления или автомати.Не и сега,защото си имам оръжие,от което дори „Великия Хари Стайлс"го е страх и със сигурност му е причинил няколко безсънни нощи.

—Като лицето ти ли?-попитах невинно аз

—Маркъс,мисля,че единствената причина за безсънните нощи на Хари са мокрите му сънища с Кристин- каза спокойно Зейн и вдигна рамене,като накара Кристин да се изчерви

-Ако искате може да ви отворя по една бира докато я чакаме,или искате нещо по силно?-предложи Маркъс и наблегна на „я "

-Аз лично не бих отказала уиски...-каза невинно Ана

-Не си играй с търпението и добротата ми към теб,сестричке,защото не ми е силната страна в нито едно от двете.

Тогава погледнах към Кристин и и дадох знак да дойде до мен,защото преди това тя седеше облегната на колата си,вцепенена и неразбираща.