Не само розите имат бодли

Слаби и открити

Гледна точка на Кристин :

—Какво по дяволите беше това?! - каза Зейн нарушавайки мъртвешката тишината обхванала всички ни.

Всички бяха вцепенени.Имаше някои ,които не разбираха какво се случва,други,които бяха уплашени и се опитваха да го прикрият и трети,като мен,които не знаят дори какво мислят.

—Защо я извика,Маркъс?!Толкова ли не можеше шибаният ти задник да си намери работа?Извинявай,твоята работа е това!Да вгорчаваш живота на всеки,който видиш!-избухна Ана ръкомахайки ,като луда.

—Дори не смей да ми говориш кой вгорчава животи!Изгуби правото на мнение преди минути!- изсъска Маркъс

—Да,убих някои от хората ти и какво?!Заслужи си го!

—Ти ме предаде!ПРЕДАДЕ СОБСТВЕНАТА СИ ШИБАНА КРЪВ!-изрева той и счупи една чаша в земята,което ме накара да подскоча ,а Ана се стресна също.

—И двамата знаем,че ти ме предаде много преди аз да го направя!Нямаше да стане така,ако ме беше уважил!Мен и избора ми!

—Колко време ще ми натякваш за това! Случайно да си гладна,жадна ,без дом или нещо подобно?НЕ! Неблагодарният ти задник се възползва от всичко,което имам,дори с името! Когато си кажеш фамилията ти харесва какво влияние имаш,нали?!-побесня Маркъс и започна да троши бутилки,чаши и всичко,което види.– Не ме лъжи,Ана!Ти си същото чудовище ,като мен!НИЩО ПО РАЗЛИЧНО ОТ ЕДНО ЧУДОВИЩЕ!

—Аз не съм,като теб!Не смей дори да ни сравняваш - заплашително произнесе Ана и се приближи към него.

—Така ли?А защо беше онази усмивка,когато излезе от колата,а?Знам защо,Ана!Хареса ти чувството да имаш кръв по ръцете!Да отнемаш животи,да чувстваш властта!НЕ МЕ ЛЪЖИ!- яростно изрева Маркъс и извади пистолет от палтото си.

Маркъс извади единият си пистолет и с бързи движения го насочи към Ана ,а другия към Зейн. След него Ана извади своя и го насочи към брат си в същата секунда,а Лиам със забавени рефлекси застраши Маркъс.

  Аз и Мия стояхме отстрани и гледахме какво се случва в опит да не кажем нещо,което само ще ни навреди.Зейн от друга страна,ако извадеше и той оръжие веднага щеше да бъде застрелян от Маркъс.

Никой от тях не беше в добра позиция и всеки обмисляше хода си.Лиам нервно потропваше с крак,което ме изнервяше допълнително,но тогава Ана каза :