Не само розите имат бодли

Дежавюто е кучка

     Гледна точка на Хари :

Премислях, колко бързо да убия Маркъс без той да нарани по някакъв начин Кристин. Той беше на метър от нея с насочен пистолет към главата и, а ако се опитам да взема оръжието от задния си джоб, то това ще стане твърде бавно и той ще натисне спусъка за секунди.
 
  Докато мислех какво да направя, всичко беше потънало в гробна тишина. Всеки премисляше следващия си ход -Маркъс, знаеше, че той няма да излезе жив, ако натисне спусъка, за това обмисля идеята да убие мен и после нея. Предвидливото копеле си мисли, че е изобретателен, а всъщност е твърде предсказуем.

Тогава влезе Ана – момиче около 27 години, с руса дълга коса, която почти винаги е сплетена на плитка, с зелено-кафяви красиви очи,тънки устни, по-изпъкнало чело, татуировка на звезда зад ухото и слабо тяло. Обличаше се много консервативно, главно в розови, сини и бели цветове. Не носеше къси или припнали, курвенски дрехи, а напротив -нямаше нито гърди, нито задник и не обичаше да ги показва. Единственото красиво в нея бяха очите, които те запленяваха,но дори и те не можеха да се мерят с тези на Кристин. Нейните са сини, почти сиви, понякога зелени, дълбоки, тайнствени и красиви. Фамилията и беше Дийн. Ана Дийн- сестра на Маркъс Дийн, неговото слабо място, въвлечена насилствено в света на наркобосовете.

—Ана, какво правиш тук?! -извика Маркъс, все още държащ оръжието към лицето на Кристин, която гледаше без да мига, дори

—Казаха ми, че си тук и дойдох, за да прибера тъпия ми брат! Как, по дяволите реши да се правиш на герой в името на Алекс, като и двамата знаехме, че той беше едно нещастно копеле, готово на всичко за парите ти?!! -отвърна бясно Ана о тръгна към нас

—Не ми чети морал докато се опитвам да убия някой! Когато свърша, ще поговорим за ценностите и морала, сестричке.. -каза саркастично и размаха оръжието си
            Сега беше момента
Извадих своето оръжие за минимално време, го обърнах и ударих Маркъс с него по главата,което го накара да изгуби съзнание.
  Нямаше как да го убия пред сестра му, защото той наистина беше едно не пораснатнало 20 годишно дете, но имаше много съюзници, които после щяха да тръгнат след мен напразно.

—Благодаря ти, Хари. Ако аз трябваше да го направя, щях да го гръмна в рамото... -каза Ана и се засмя, докато ме гледаше как клякам до Кристин