Гледна точка на Хари :
-Не ме интересува къде ще я преместиш! Просто искам шибаната стока на ново място, а ако искаш и на майната си я откарай! - изкрещях му бясно след, като ми беше задал хиляди тъпи въпроси.
-Кажи ми къде по дяволите да я занеса, Стайлс!? Какво ще кажеш за някоя библиотека или при мястото за багаж в някой магазин? Само гледай да не забравиш ключа!
-Не се ебавай с мен точно сега, Луи. Трябва да ми свършиш работата бързо без излишни усложнения. Ще ти платя, колкото трябва, ако проблема ти е в шибаните пари! - той беше седнал на коженият диван и говореше съвсем спокойно, докато аз се чудех на кое нещастно място да я откарам.
-Не е въпроса дали ще ми платиш, Хари. Искаш да преместя всичката стока някъде, а тя не е малко- припомни ми факта за пореден път, това досадно същество.
-Пфф - изпуфтях оттегчено и обиколих малката стая в апартамента на Луи отново - Нека е в къщата.
-Тя е доста далеч, сигурен ли си?
Луи потропваше с крак в ритъм с песента, която си беше пуснал по радиото и спокойно си дърпаше от време на време от цигарата си, която беше на привършване.
Апартамента му беше разхвърлян и на всякъде тук можеше да намериш по някой пепелник или кутия неотваряни цигари.
В хладилника една до една бяха подредени стъклени бутилки бира, от които имаше и върху масата, само че те бяха напълно празни.-Не ми трябва да е наблизо и без това - отвърнах му и бръкнах в джоба си, за да проверя дали ключовете ми са в мен.
-Ок, до днес към 19:00 вече няма да има и една цигара в складовете.
-Добре. А и да не забравя да ти платя за миналата услуга - напомних му, защото последното, което още не ми се беше случило е да задлъжнея на един пиян задник.
-Беше си чисто удоволствие да пазя това сладурче - опъна краката си нагло на масата пред него и ми намигна.
-Наречи я още веднъж така и ще ти изтръгна езика - усмихнах се мило, а той извъртя очи.
-Ако не те познавах щях да кажа, че си в лошо настроение, заради смъртта на нашата мила приятелка Андреа - засмя се невинно, а аз го изгледах подигравателно.
-Смъртта й може само да ми подобри настроението й. А и след, като заради мен сега е там, където я чакаха не може да има по-щастливо копеле от мен!
VOUS LISEZ
Не само розите имат бодли
FanfictionКогато го погледнах, погледа му беше празен.Зад онези зелени очи, които привличат всяка жена в радиус от 2 км се виждаше празнота и самота.Можех да видя болката в очите му. Тази която прикрива пред всеки, но откри на мен- момичето, което вижда за пр...