Не само розите имат бодли

Изненадата

Гледна точка на Хари:

-По-добре вдигни телефона. -каза Кристин учудващо, спокойно

-А, да. -отговорих разсеяно

-Ало? -казах въпросително, докато излизах от стаята, за да говоря

—Припомняме ти, за срещата, Хари. Гледай, да не забравиш и този път, защото трети шанс няма да имаш -отвърна, без да се бави гласа от телефона, който разпознах веднага.

—Не си ти човека, който може да ми поставя условия, затова можеш да си навреш шансовете отзад. -изпсувах и затворих телефона без да изчакам отговора му

След 2 минути влязох бързо, за да взема нещата ,които ще ми потрябват.

-Спешно ме викат.-казах изведнъж

-Виждам. -вметна Кристин, гледайки ме как се пръскам с дезодоранта, който Мия ми подари за Коледа

-За преди малко... -започнах аз

-Ще говорим,после. -каза ми тя и се пльосна на леглото, разтривайки слепоочието си

-Ам, добре. Ще се видим после, значи. -отвърна ми той

Вътрешно умирах да и кажа, че я обичам, да я целуна и тогава да изляза с дебилска усмивка, но това нямаше как да се случи.

Видях бебчето си, черно ламборгини и отворих вратата, като се оглеждах внимателно, да не би Лиам да ме види или да чуе двигателя на колата на живота ми.

Тръгнах към мястото, където се провеждаха по-важните и скрити за много от босовете, срещи. Имах 2 часа, затова не бързах за никъде, а и изглежда нямаше задръстване, както казаха по новините.

Към 22:00 вече бях пристигнал, като при складовете нямаше нито една кола, което не беше нормално, защото Маркъс винаги подраняваше.
Не мога да повярвам, какво си позволява копелето.. Да ме заплашва на моя територия, там където той е нищо и никой. Опитвайки се да вземе моето, нещастника ще загуби и това, което има!

—Подранил си, Стайлс! -провикна се гласа на Маркъс зад мен .

—Реших да те изненадам, любов -отвърнах му и проверих дали пистолета ми е там където трябва.

—Оо, той се е размекнал! -изсмя се той –Виждаш ми се щастлив, с твойта кукла да не сте се сдобрили? -само доволно попита той

—Защо, ревнуваш ли? -изсмях му се в отговор, облягайки се на капака на колата ми

—Имам си предостатъчно играчки, а и ти определено не си ми тип, съжалявам -отвърна копелето и забърса фалшива сълза.