Не само розите имат бодли

Симпатичен непознат

-Ти, какво?! -каза объркано Хари, почти подскачайки от изненада

-Прощавам ти. -повторих спокойно аз

-Защо? -попита ме той

-Защото това, което стана не е зависело от теб. Не си виновен за нищо от това, което стана, Хари. Осъзнаваш го, нали? -отговорих му аз, хващайки ръцете му

-Кристин, аз те нараних. Не виждаш ли, че дори аз да не прецакам нещата нарочно, някой друг ще ги, за сметка на нашата връзка. -обясни той

-Да, ако му позволим.

-По дяволите, Кристин ,единственото, което правя е да развалям живота ти! Прецаквам те, както всеки ,който иска да се сближи с мен! Аз не мога да ти дам това, което искаш, разбираш ли ме?! Та аз едвам не те убих, а ти ми прощаваш! Осъзнай се, Кристин.. Това няма да се получи! -извика той бясно отблъсквайки ръцете ми

-Не го прави отново, мамка му! Не ме отблъсквай ,все едно мислиш за мен! Когато, всъщност, истината е, че ти просто не можеш да приемеш,че те обичам, въпреки това ,че ти си наистина чудовище, Харолд!Направил си ужасни неща, такива, които никога не бих!Хари,ти си ужасен човек, наистина! Не уважаваш избора ми и повтаряш шибаните си грешки, отново и отново! И след всичките ти грешки аз все още те обичам шибано много! Това не значи ли нещо за теб?!-извиках истината, която той толкова не понсяше, в отговор

-И няма да се променя, Смит! Разбираш ли това?!Да, егоист съм.Ужасен човек съм. Неблагодарен, шибан, неверен,лъжец съм -точно така, но съм и човек!И да, не ме не интересува 99% от населението, но останалия шибан 1% са Лиам, Мия и теб, по дяволите! Защото, не мога да съм нито едно от тези неща с вас. Не мога да бъда такъв с теб. -към края се успокои и хвана краищата на косата си

-И двамата сме прецакани, Хари. -съобщих аз без глас

-Аз те прецаках. -каза обвинително той

-Живота ми беше ужасен още преди ти да се появиш, спокойно. Истината е, че харесвам живота си сега. Тук, с теб. Странен, избухлив, опасен, интересен. Това съм сега с теб. А онова, което ти ми причиняваш е чиста лудост, Хари. -казах откровено и го погледнах

-Понякога си мислех, че само при мен е така. -добави набързо

Преди да се усетя, той се беше приближил за по-малко от секунда и ме целуна силно,предизвиквайки всичко в мен да пламне за минимално време.