Не само розите имат бодли

В сърцето

Преждевременно при Хари :

—Не съм единствената, която иска списъка - изтъкна очевидното Андреа.

—Хубавото е, че ти единствено знаеш тогава -изсъсках в отговор. Защо по дяволите си говорех с нея?! Не може ли просто да я убия леко тактично и да се върна при Кристин. Определено там ще ми бъде по-забавно,а и доколкото помня и обещах 'наказание'

—Маркъс рано или късно ще дойде.

—Няма да дойде, защото знае, че аз съм тук - присвих очите си,заради вятъра.

Насочих пистолета си към нея за пореден път. Усетих ток преминаващ през тялото ми. Адреналина ми се покачваше.

—Този път няма да е в рамото. Прострелях и двете вече. Можеш да си избереш кой шибан орган е следващия.

—Не си сериозен, нали? - засмя се тя и изведнъж изохка

Картинката беше ясна. Тя седеше на земята, облята в кръв, пъшкаща и псуваща. Аз с пистолет с 4 патрона и адреналин в кръвта си.
Тя щеше да умре.
  А аз да задраскам името и от списъка.

—Щом ти не избираш аз ще го правя. Кое е следващо след прасеца?

—Шибаната ти глава! -изрева тя от болка и се облегна назад на дърво.

—В момента бих ти го върнал за твоя сметка, но не бих искал да умреш толкова бързо.

—Просто ме убий. Не си на 5 ,за да си играеш -умоляваше ме, прояви слабост, нещо, което не виждам всеки ден.

—Едва ли петгодишните си играят така или поне аз не съм. Избирай!

—Майната ти -изплю кръв и затвори очите си.

Затворих очите си за малко, за да обмисля това което мислех да кажа. Не знаех дали няма да е грешка. Дали няма да съжалявам за единственият момент ,в който съм проявил човечност, защото ако съжаля за този момент, едва ли някога ще се повтори.

—Съжаляваш ли? -попитах я.

—За какво?

—Че уби Лейла - стиснах ръцете си в юмрук при изреченото.

—Честно ли? Никога не съм чувствала вина за нищо, но може и да не вярваш, аз обичах Лейла, тя ми беше единствената нормална приятелка, която ми показваше живота без кокаин, секс или алкохол. Беше, като глътка въздух.

—Тя ти вярваше. Аз ти вярвах -така и така ще умре, нищо, ако види как проявявам малко 'човечност '.

—Всичко това е минало Хари.

—За мен не е. Това е нещо, което усещам всеки ден заради теб. Не мога да го забравя в миналото, защото за мен това е ежедневие. И ти си виновна за това.

—С-съжалявам, Стайлс -накъсно изрече тя.

—Знам, че не съжаляваш.

—Обичала съм 2 пъти, Хари. Само 2 пъти. Сестра ти, като приятел и Маркъс. Не знам дали е достатъчно за един живот, но не съм способна на повече. И да не те обичах, но замисли си дали не беше и за теб увлечение.

—Реши да усмислиш всичко секунди преди да умреш ли? -замсях се на ирониятя.

—По-добре късно отколкото никога. Знаеш -сега в главата и сигурно минаваха всякакви спомени и за това ми припомни един момент от миналото, когато аз винаги закъснявах и и казвах това.

—Знам.

—Ще се видим в Ада, а? -дори с последния си дъх пак можеше да се шегува.

—Дано не, защото там няма да мога да те убия.

Отново изкашля кръв и тихо проълви името ми :

—Хари? Внимавай с Кристин, защото едва ли друга ще ти се върже. Не я изпускай.

Сега пък се загрижи и за любовния ми живот. Никога не е била такава. Толкова е шибано. Пф и аз ли ще съм такъв, като умирам?! Никой няма да ме издържи, а Лиам най-много да ме напсуе.

—Няма.

—Сбогом Хари - каза с последният си дъх, гракав ,тих и жален.Но се четеше и някакво спокойствие в гласа и.

—Сбогом Андреа -отвърнах и.

Тя затвори очите си за последен път и изстрелях последният коршум. А къде?

Преди време ми беше казала :

—Ако някой ден се случи така, че умра ,защото са ме простреляли се надявам да е в сърцето.

—Защо?

—Защото цял живот претендирам, че не чувствам, че нямам сърце, но в крайна сметка, не мислиш ли, че ще бъде много драматично ,ако умра точно, защото са ме улучили в несъществуващото сърце?

—Черен хумор, а?

—Запомни нещо от мен, въпреки, че съм само с 1 година по голяма за това време научих нещо.
"Сърцето е орган, който изпомпва кръв, поддържа те жив. Някои казват, че с него обичаш, но не е така. Орган е. Не чувства. Но един ден, ако усетиш как заради някой се разтуптява по-бързо ще разбереш, че с него чувстваш също. Само дето не съм изпитала това, за да кажа от личен опит."

Хейй ,знам, че от много време не съм писала, но през февруари съм, като в траур. Буквално.
Не мога да правя нищо, никъде, а това,което напиша става пълна боза.

Съжалявам, ако има правописни грешки, но главата я пиша сега в 0:20 ч. на телефона. Ще я редактиран по-късно.

Коментирайте за това какво мислите за Андреа. Ще ми е интересно да чуя

Обичам ви 💖