Гледна точка на Кристин:
Вгледах се в приближаващата фигура, която не виждах много добре в тъмното. Тя се доближаваше все повече, докато не се показа на светлината от единствената лампа в целият склад.
-Какво става тук? -побесняло извика той.
Дрезгавият му глас се разгласи из целият склад, заради ехото.
-Някой да отговори на шибаният въпрос! Защо има кръв по земята! - всички мълчахме от страх каква ще е реакцията му -ГОВОРЕТЕ!
Очите му бяха напълно черни, а аз знаех, че щом стане така значи не бива да се доближава човек до него, защото си рискува живота.
-Ана е в болницата - тихо изрече Зейн, а аз разтрих рамото му с ръка в опит да го успокоя.
-Как така Ана е в болница?! Къде е Маркъс? - изрече той ядосано
-Той я простреля. Семейни скандали.. - Мия опита да замаже положението, а аз гледах в земята с Зейн. И двамата не можехме да обясним какво стана, или по-скоро не искахме.
-Той съжалява - казах едвам едвам с прегракнал глас, привличайки всички погледи.
-Кристин? -чак сега ме забеляза Хари и се напрегна, като ме видя до Зейн. -Ела тук - все още с тъмният нюанс на очите си той ме плашеше.
Погледнах към Зейн ,а той само ми кимна леко.
-След малко ще говорим - прошепнах му и тръгнах напред към Харолд.
-Ще ми обясниш ли какво по дяволите е станало, докато ме няма?! - каза ми той заплашително, знаех си, че все някога ще се върне към старото си аз.
-Скараха се, извадиха пистолети, казаха си разни неща, Ана провокира Маркъс и той я простреля. Накратко е това. -безразлично му отвърнах, атой ме погледна меко -Моля те, не ме карай да разказвам, не мога. -сълза отново се появи в очите ми, а Хари ме придърпа към него нежно.
Не е ли най-шибаният биполярник в света?
Целуна челото ми и попита Лиам :-Колко е часа?
- 2:30 -отвърна Лиам нервно.
-Ще отидем ли в болницата? - попита Мия и ме погледна.
С нея се разбираме дори и с поглед, примерно сега казва "Неудобно ли ти е да си до Стайлс, сега? "
Не показах реакцията си, защото не исках тя да знае, че ме е страх от него.
YOU ARE READING
Не само розите имат бодли
FanfictionКогато го погледнах, погледа му беше празен.Зад онези зелени очи, които привличат всяка жена в радиус от 2 км се виждаше празнота и самота.Можех да видя болката в очите му. Тази която прикрива пред всеки, но откри на мен- момичето, което вижда за пр...