Аз Бях Там

част 1

Секс, наркотици, пари...секс. Всички тези синоними на Безхаберието са натъпкани в умовете на днешните тийнейджъри...Гимназията е нещо, което или ще ти съсипе живота и ще те вкара в 30 годишна нервна криза, или ще направи живота ти по-хубав и от този на Бил Гейтс.
Гимназията...или още както аз я наричам "Бездната на отчаянието", защото аз съм в тази бездна...потънала от петите до главата, е нещото, което както споменах преди малко...ще ме вкара в 30 годишна нервна криза...най-малко... А днес е поредният ден на отчаянието. Защо ли? Защото днес е първият учебен ден...отново!

-Хенсън? ... Мелинда Хенсън? Това ти ли си?!...Какво се е случило с теб!?- хааа...ето го и Джари Кил...момчето, което се мисли за красавицата на гимназия Диксън...Да...да правилно,
по-голяма кифла от него не може да се срещне из коридорите на Диксън, дори Хели Бръш не може да се мери с него! (най
известната-неизвестна...но за нея по късно)
-...Защо? Има ли ми нещо?
-Ами малко...малкоооо- Джари ме гледаше безнадежно, шавайки пръстите си хаотично във въздуха, а аз го гледах в точка.
-Джари искаше да каже, че си качила...1-2 килца, но спокойно не се набиват на очи...много.- хилна се Ина Пейч, която застана мирно до Джари...Аз знаех за качените си килограми и чуствах, че тази тема ще бъде засегната първа още с прекрачването ми в "Бездната на отчаянието", но просто предпочетох да заобиколя тази тема от приятелите ми.
-Хъъ...Хей ще ходите ли на концерта на Кабала? Чух, че ще снимат клипа на новата си песен точно на този концерт.
-Не, благодаря. Сто процента Хели ще бъде там, а ако аз съм там с нея аз сто процента ще получа гърч, така че ...Не!- изви се твърдо Ина.
-Аз бих отишъл...Ако Микел разкъса ризата си, както направи на миналият конерт....О, да опредлено бих отишъл! - каза замечтано Джари, а аз извъртях очите си и въздъхнах.
Двора се трупаше и трупаше и отвсякъде можеше да чуеш викове и смях...Едни се събираха и оговаряха купона довечера, който всяка година се прави в имението на Бръш, други оговаряха поредната си доза кокаин от дилъра на гимназията, а именно Бен Грегъри-момчето с вечната качулка, която сякаш се е залепила за главата му и го прекирва от външният свят. Той никога не говори, не гледа в очите и винаги е облечен в стил емо. Такъв е от 5 годишен, откакто намериха майка му разфасована в мазето. Полицията обвини баща му, който и до ден днешен лежи зад рештките за убийството над жена си, но бяха тръгнали доста слухове, че самият Бен Грегъри е убил майка си, но това са само слухове...надявам се.

-Мел, а ти ще ходиш ли на концерта? - попита ме Джари, който почти не чувах, защото вниманието ми беше привлечено от Бен, гледах го и го разучавах с поглед, той беше толкова странен, в него имаше нещо необичайно...и зловещо.
-Мееел? Ехо, земята вика Мелинда! - продължаваше да се опитва да проведе разговора за концерта с надеждата да кажа "да", за да може да дойде с мен и да гледа как идола му, който явно го привлича сексуално си разкъсва горнището, но аз го отрязах и се запътих към Бен Грегъри.
-Ама какво прави тя?!- Възкликна Ина, гледайки гърбът ми.
-Да не би да е почнала да се друса?- допълни Джари.

Стигнах до Бен, но още щом ме усети той се изви да си върви, но аз го спрях.
- Хей, почакай.- извиках аз хващайки го за рамото, но той го разклати в знак да си махна ръката, това и направих.- Искам да поговоря с теб...Ако може?- Бен гледаше в земята и просто се обърна и зави зад дърветата. Скри се. Аз стоях и гледах дърветата в които се мушна и бях объркана...Защо исках да говоря с него? ... Сякаш нещо ме накара да отида при него...