Аз Бях Там

11 част

Сутринта настъпи и аз се опитвах да си отворя очите, борейки се с махмурлука. Бях заспала на дивана, прегърнала възглавницата, а на пода спеше Джари . Разсъних се малко и разбутах Джари за да се събуди. 

1 час по-късно. 

  Вече сме в училище...отново до шкафчетата, но не е както преди. Нашата шантава приятелка я нямаше...нямаше я. Видях затвореното й шкафче и мисълта, че тя никога повече няма да дойде ядосана от нещо, да го отвори гръмко и да започне да ми се оплаква, както почти всеки ден, ме караше да се строполя на земята и да започна да плача с цяло гърло. Загубих най-добрата си приятелка. Очите ми се напълниха със сълзи. Джари отиде пред шкафчето , подпря чело и просто затори очи. Аз сложих ръката си на рамото му за да го успокоя, въпреки че за това успокоение няма, исках да почуства, че не е сам срещу болката си.

  Бен мина покрай нас. Спря се до мен и ми прошушна на ухото с ужасяващ тих глас : - Накълцана на пърченца...- след което си проължи по пътя с хитра усмивка. Аз изстръпнах от страх, но тогава, с тези думи той потвърди подозренията ми...Той е убил Ина и майка си и аз бях длъжна да направя каквото трябва, а именно да му осигуря доживотен билет за най мрачният и ужасяващ затвор в Америка, там където ходят тези, които отнемат най- ценното за една душа-правото да живее, да чуства, да вижда, да се радва...Той отне това право на моята приятелка , но аз ще се погрижа той също да усети тази липса, че и по-лошо.

  Започнах да го следя. Всеки негов поглед, всяко едно движение , всяко едно вдишване в продължение на седмици, но нищо, което да ми даде улики и доказателства, които да използвам срещу него, само занех , че той е виновникът за много неща, но това нямаше да ми помогне в полицията. 

...Докато не дойде онази нощ...

Бях седнала на леглото си(до прозореца) и пишех в дневника си подозренията си. Забелязах една кола да спира пред къщатата на Бен... от нея излезе един мъж, но не виждах лицето му, познах пола му по силуета му, беше твърде тъмно за да видя нещо повече. Бен излезе от къщата и двамата започнаха да водят някакъв разговор.  Бързо скочих от леглото си и излязох през задната врата за да мога да ги чуя без да ме видят. Скрих се в храстите, а косата ми се оплете в тях, но нямах време да я отплитам, това определено не беше най важното в този момент. Заслушах се и тогава чух гласът на Леонардо.

-Това беше едно невинно момиче!- говореше Леонардо ядосано сякаш му търсеше сметка.

-Ако Мелинда разбере, че аз съм я убил ще отидем и двамата в затвора!- изсъска му Бен

-Ще те смачкам! Как можа да го направиш??? Отново! Що за извратено копеле си ти Бен Грегъри! - Извика Лео, но след дрезгавия му ядосан глас се чу психопатския смях на Грегъри.

-Ти трябва да ми благодариш, че го направих.

-Да ти благодаря ли? ТИ Я УБИ НЕЩАСНИК!

-ДА УБИХ Я, ЗАЩОТОТО ТЯ НАУЧИ ВСИЧКО!  - Щом чух това реших да избягам , защото се уплаших, но косите ми все още бяха  оплетени и храста започна да се клати напред назад сякаш има буря, само дето бурята беше страхът ми. Опитах се да се застоя на едно място с надеждата да не са видели движенията ми. Сложих ръката си на устните ми , защото се разплаках.

-Какво?!

-ДА, ТЯ...- тогава Бен видя храста и видях през листата му, как започна да се приближава към мен...Сърцето ми започна да бие толкова силно от страх, че имах чуството че ще излезе през гърдите ми. Измуших се и тръгнах да лазя до оградата като гущер, за да мога да избягам незабележимо. Прелазих зад бараката където леля държеше градинарските си приспособления и показах само крайчето на окото си , което шареше навясъде от страх. В този момент видях как Бен скочи върху храста, но там нямаше нищо което да хване , освен листа и бодли. Леонардо си тръгна , а Бен се прибра в къщи. Аз се обърнах и се облегнах на бараката и започнах да плача от страх. Бях се свила като улично куче .