Аз Бях Там

14 част

Мелинда вече беше в съзнание. Отвори очите си , а пред нея стояха леля й и Джари. 

-Мелинда, скъпа!- усмихна се леля й и я поглали по лицето. - Всичко ще е наред миличка....всичко ще е наред.

ГЛЕНА ТОЧКА НА МЕЛИНДА:

Вече бях вкъщи седнала на дивана. До мен стояха двата ми куфара и чаках леля си да даде ключовете за къщата на новият собственик. Къщата се купи доста бързо и да ви кажа, вече се радвам, че се местим. Леля дойде да ми помогне да стана ... аз взех куфарите си и ги завлякох до багажника на колата който беше почти пълен...отделно имаше още багаж на задната седалка . Качихме се в колата и потеглихме към новият си дом в Маями. Докато минавахме покрай къщата на Грегъри видяхме един мъж да копае в градината...засаждаше цветя. Той ни помаха , а леля просто му се усмихна. А кой беше той ли? Това беше господин Грегъри... Ама .... на вас май не ви стана много ясно какво точно се е случило...

 В онзи ден ... АЗ БЯХ ТАМ...  Леля ми и господин Грегъри са имали дълго време връзка, това леля ми го обясни. Един ден г-н Грегъри решил да поиска развод на жена си, която била алкохоличка и не сипирала да малтретира децата си по верме на пиянството си. Жена му се ядосала от факта, че мъжът й вече не я иска и започнала да си го изкарва върху децата си. На тях им писнлано от майка им. Бен имал слаба психика още от дете и решил да убие майка си, защото не спирала да го тормози, като подтикнал братчето си да му помогне. Вечерта съставили план  за убийство. 

 Беше сутрин. Аз закусих и грабнах плюшеното си мече и хукнах към двора им за да си играем. Те извадиха една топка и започнахме да си играем с нея, но целта им всъщност била да следят най подходящия миг за нападение . Майка им изпаднала в депресия заради исканият развод от мъжът си и тръгнала към мазето , за да си налее сутришната доза алкохол ...и това бил най подходящият момент. Братята ме зарязаха в двора да си играя сама и ми казаха, че след малко ще се върнат... Аз си играех с топката, но тя отскочи точно в мазето им и аз тръгнах след нея... и тогава видях как Бен държеше една брадва с девете си малки детски ръце и едва я вдигаше , но удари майка си и тя падна на земята , след което почна да нанася своите удари в гърлото й " Мел , махай се! Не трябва да виждаш това! - викаше братът на Бен. - Махни я оттук!- провикваше се Бен...цялото му малко тяло беше в кръвта на майка му...а тя крещеше за помощ, докато Бен не нанесе и последният удар и брадвата заседна в гърлото й и тя спря да пищи.

 Аз се уплаших толкова много. Хукнах да бягам. Леля и г-н Грегъри чули виковете и видели как Бен стои до трупа на майка си . Съседите чули крясъци и извикали полицията и за да спаси децата си Г-н Грегъри направил самопризнание, че той е убил жена си. 

 Изпаднала съм в шокова криза, която е довела до временна амнезия, която никой не е можел да предвиди кога ще изчезне, а можело е и никога повече да не се сетя отново за случката...и така съм забравила за това, че аз бях там. Леля се погрижила за Лео, изпратила го далеч, а Бен отишъл в сиропиталището и така се разбрали никой да не говори повече за това...Леонардо Долсън въсщност беше Леонардо Грегъри...Лео и Бен, две деца, които живота ги изпавил срещу себе си още от ранна възраст, две деца, които не можаха да се порадват на живота, защото живота ги смаза. 

 Аз ли? Аз мисля да си дам почивка...ще си дам втори шанс да започна на чисто и ще дам втори шанс и на живота, може би този път ще бъде по-добре...кой знае. Знам само едно, никога не бива де се отказвам от това да правя света окло мен по-добро място за живеене.Този свят не е префектен и никога няма да бъде, но ти му се радвай и живей ден за ден, защото наистина не знаеш непрефекността какво изпитание ще ти подготви на сутринта.

КРАЙ!