Аз Бях Там

част 3

Тримата вървяхме по коридора. Отидохме до шкафчетата си. Джари и Ина си мъмреха нещо, но изведнъж както беше шумно всичко затихна. Аз се обърнах да погледна какво се случва и изведнъж видях едно момче, което вървеше по средата на коридора и сякаш цепеше земята, излъчваше такъв сексапил...Беше висок, рус със сини очи...Почуствах се странно като го видях, но този ден беше ден на странностите, така че...явно беше нормално чуство...Нали?
Той зави в левия коридор и изведнъж всички момичета изпаднаха в шок...отвсякъде се чуваха женски гласове и писъци от сорта на „ ОООО БОЖЕ МОИИ" „На живо е още по секси" „ Колкооо е як!!!"....и тем подобни.
—О, Дево! Мисля, че ще припадна! Това е най красивото момче, което някога съм виждал!!! — изпищя Джари, след което с Ина се спогледахме.
—Ооо, моля те бъди гей, бъдии гей, бъдиии геййй!!!— пищеше  ...  като отчаян обратен тип, на който хормоните бушуват като Ниагара, крещейки с цялата си надежда „бъди гей"...о, да...това е Джари.
—Кой пък е този подяволите? — попита Ина слагайки ръцете си на кръста объркано.
—Може би е Леонардо...какъв беше там...?
—Долсън?
—Даа, същият.
—Признавам...става си— измънка Ина съзерцавайки левият коридор. Аз я изгледах, но нищо не казах.

22:30,Местно време

Купона у Бръш беше започнал. С Джари и Ина отидохме единствено за да се смеем на пиянските истории на гимназистите.
  Джари не спираше да се оглежда за новият гимназист, а Ина провеждаше собственият си бизнес...гледаше на ръка на пияните до козерка идиоти, които с радост даваха 50$ за да им се предскаже любовният живот.
Аз се лутах измежду тълпата, когато изведнъж сварих Бен в един от ъглите на имението и се запътих към него, обаче той излезе, но аз бях решена да отворя разговор с него за това го последвах навън. Видях го в гръб и се приближих и тъкмо да му извикам за да се обърне чух, че говореше по телефона.
—Сигурен съм, че е той...Да...Да...никой не трябва да разбира за това, ако ченгетата научат-край. — Щом чух това първата ми мисъл бяха онези приказки, които се говориха, че именно той е убил майка си и започнах да давам ход назад, но се спънах в един клон и паднах. Бен се обърна рязко и ме видя. Аз се изплаших...не знаех какво да очаквам.
— Ти!?— извика той. — Чу ли нещо?— попита ме той затаено, но аз не му отговорих, защото не знаех какво да кажа. —ПОПИТАХ ТЕ ЧУ ЛИ НЕЩО!!???— извика той ядосано и в този момент аз просто реших, че трябва да излъжа.
—Н-не, нищо не съм чула. Минавах случайно и се спънах...Аз...— той не искаше да ме слуша повече, просто искаше да чуе това, което му казах и хукна към гората. Аз обаче събрах смелост и тръгнах след него...Чуствах, че трябва да говоря с него с риск да ме накълца и мен. Чуствах, че баща му е невинен...знаех го... трябваше да разбера.

—Бен! Беен! — виках аз . Вече бях навлязла дълбоко в гората...чуствах страх и ми идеше да заплача...Защо подяволите направих тази глупост?! Да си бях останала при Ина...
Паникьосах се, установих, че се изгубих и седнах до едно дърво, свих се и започнах да плача.
Изведнъж чух нещо да шуми в храстите, сърцето ми заби силно... Чувах шум, но не смеех да мръдна, изведнъж усетих ръка върху рамото си и подскочих.  Срещу мен стоеше Грегъри. Незнаех как да се чуствам...Спокойна, че не съм сама или неспокойна, че съм сам-сама в гората с потенциален надрудан убиец...