Аз Бях Там

част 5

Влязох в стаята си и се хвърлих на леглото. Не спирах да мисля за днешният ден...беше толкова ...уха. Толкова много въпроси се бяха натрупали в главата ми...  Защо имам усещането...и някак си просто знам, че г-н Грегъри не е убил жена си? Защо Бен е толкова странен ... по-странен от странното му странно... ? Защо се страхува от Долсън? Какво общо имат тези двамата въобще? Какво правеше Долсън в гората? ....Защо сърцето ми откача когато Лео е близо до мен или когато го съзра? Какво беше това чуство???
Докато мозъкът ми надхвърляше всички тези въпроси един след друг изведнъж видях през прозореца си Бен как влиза в двора на къщата си. Беше както винаги с качулката на главата, ръцете в джоба, главата наведена...Опитах се да го наблюдавам и не спирах да го следя. Той извади от джоба си една навита цигара с марихуана и запали, вдиша пушака силно след което го издиша и си вдигна погледа към прозореца ми, тогава ме видя и почна да ме гледа продължително, както аз него. Почуствах се смутено и издърпах пердето. Облегнах се на стената и прегърнах възглавницата си...
Какво пък беше това?

—————————————————
—Мел! Махни се ! Не трябва да виждааш товаа !— викаше детски глас.
—Махни я от тук!— провикна се друг детски глас
—Помощщ!!!— крещеше една жена. —Не! Недей! Неее!!!
—————————————————
*биииит, бииит* 06:30am

Аз скочих.
Какъв кошмар само...

Слязох долу. Отворих хладилника и извадих една купа с овесена каша, която притоплих в микровърновата. Леля ми слезе по стълбите и седна на масата.
—Добро утро!—усмихна ми се тя и отхапа една зелена ябълка.
—Добро утро, лельо Ема...— леля Ема е моята ”майка”. Родителите ми са ме оставили на нея когато съм била на 1 месец...така и не се върнали. Но не се оплаквам, радвам се, че тази жена е до мен.

—И така, разказвай.— усмихна се тя и си опули очите срещу мен.
—Какво да разказвам?
—Е как какво? Направихте ли го?— щом чух това се задавих с овесените ядки и се разкашлях силно.
—Какво!?!— извиках.
—О, я стига. Видях една много хубава кола да спира пред нас и моята принцеса излезе от нея. Значи е богат, а?
—Лельооо, той...тоййй...
—Той?
—Той е само приятел...няма нищо повече..—почервих се.
—Всиииички така казват, а накрая свършват в родилното...
—Лельооо! Стига...
—Добре, добре...шегувах се просто.— разсмя се тя , но бързо спря , защото съзря ядосаният ми, възмутен поглед.
Настъпи дву-минутна тишина, която прекъснах.
—Можеш ли да ми кажеш нещо за Бен Грегъри?
—Бен Грегъри ли? Наркоманчето от съседната къща? Какво за него?
—Не знам...Майка му как е починала? Наистина ли г-н Грегъри я е убил?
—Не мисля, че това е наш проблем...—- промени бързо тона си от весел на строг.
—Нооо, ако...
—Спри да се ровиш в миналото! Не е наша работа!— сепна се леля и бързо стана от масата и започна да се върти около мивката, правейки се на заета за да спра да я разпитвам. Аз я изгледах , защото това опредлено беше странно.
—Автобуса ще е тук всеки миг,
по-добре излез да го чакаш.—измрънка тя докато миеше съдовете.
Аз нищо не казах. Взех си раницата от стола и излязох.
 
  Автобуса пристигна и аз се качих. Седнах на задната седалка. Гледах през прозореца и се опитвах да навържа всичко, но нищо нямаше логика.
  Влязох в гимназията. Всички почнаха да ме гледат странно. Аз вървях към шкафчето си и се чудех какво се случва. Тогава се появи Джари и ме гледаше, както мишка гледа сирене...Явно чакаше да му кажа нещо...Нещо, което дори не знаех, какво е.
—Мамка му Мел, защо си такава!?—сопна се той.
—Какво???
—Открадна ми бъдещето!
—За какво говориш?
—Бооооже мои! Мел разкавай!—притича развълнувано Ина и почна да ме прегръща.
—За какво говорите !?
—Виж я как се прави на ударена...—измръна Джари, Ина кимна, но продължи да ме гледа нетърпеливо, а аз им отвърнах с объркан поглед.
—Добре...Какво си правила в гората с Леонардо Долсън, след което са те видели да се качваш в колата му?—изтърси се Ина.
—Моля те кажи ми , че не сте го правили...—допълни Джари , хващайки се за главата.
—Какво??? НЕ!!
—Оххх, слава на бога...още може да е гей!— отдъхна си Джари. Ина обаче отново ми хвърли онзи поглед с веждата. В този момент се появи и вълкът.
—Хей, Мел...Здравей, как си?— усмихна се самият Долсън. Усетих как в дясно стоящият до мен Джари Кил щеше да получи сърдечен удар.
—Здравей...Добре съм. А ти?
—Аз също. —усмихна ми се. — Е ще се видим в салона.— допълни, след което се запъти напред към коридора, а аз не свалях очи от него.
—Знаехх сиии .... отивам да се натъпча с шоколад и да изплача проваленото си бъдеще!—развика се Джари и се запъти на другата страна.
—Не мога да повярвам...
—Стига де, Ина...просто...
—Просто?
—Ох, добре ще ти кажа, но няма да казваш на никого.
—добре няма.
—Видях Бен Грегъри снощи и го последвах в гората, обаче се сборичахме и...Лео ме спаси.
—.........МОЛЯ!?
—Чшшшт!
—Луда ли си?! Сам сама в гората с този психопат! Какво искаш от него?
—Чуствам, че има нещо...Сигурна съм, че баща му е невинен...
—О, господи! Не се забърквай в това, моля те!—извика Ина.
—Приятелката ти е умна...послушай я.— измърмори стоящият зад мен Бен. Ина се стресна. — За всички ще е по-добре, ако миналото си отане минало.— допълни той, след което продължи по коридора.
—Това не ми харесва....хич не ми харесва!— преглътна Ина.
Знаех, че е права, но не можех да оставя нещата така...всичко ставаше все по странно и заплетено и аз трябвше да го разплета.