Аз Бях Там

част 2

Звънецът би и двора се изпразни за минути. Всички викаха и бяха толковааа хъъъ...превъзбудени, че даже не разбирах на какво подяволите се радват?!

Седнах на обикновеното си
място-до прозореца, където гледах живота отвън...Чуствах се като затворничка сред канибали...
До мен седна Ина, тропна с двете си ръце на чина, че чак учебниците подскочиха от удара с цел да привлече вниманието ми.
—Какво ? — измъмрих аз.
—Виж...Мел, ако имаш проблеми не е това начина. Аз иск...— усетих на къде бие и я прекъснах рязко.
—Не, не се друсам.
—Не се друсаш?
—Не.
—Тогава, защо говореше с Бен? Каква работа имаш с този?
—Не знам, просто почувствах, че трябва да говоря с него...— измъмрих аз, след което видях как едната ѝ вежда бавно се вдигна нагоре и Ина започна да ме гледа с онзи поглед, който е като: „ кучко, подяволите...Какво ми говориш?”...Да, същият поглед. Тъкмо си отворих устата и да започна да говоря видях с крайчето на окото си как Бен влезе в стаята и се запъти към последният чин до стената...разбира се стоеше сам.
—Какво гледаш?— попита ме Ина, но не получи отговор затова проследи погледа ми и нейният се спря на Бен, след което веднага се обърна срещу лицето ми.
—Мелинда!!! — Аз се сепнах и погледа ми изтича върху нейният.
—Какво?
—Гледаше го!
—Кой?
— Не се прави на ударена, видях те!
—За какво говориш?
—ГЛЕДАШЕ ГО!— викна Ина и естествено цялото внимание на стаята се съсредоточи в нашият чин, но за секунди, защото в този момент влезе професор Гибсън и започнахме часът по алгебра.

  Часът свърши и всички се запътиха към столовата. Аз седнах с Ина и Джари.
—Харесваш ли го?— Ина продължи да чопли.
—Не! Не го харесвам, не съм спала с него и не се друсам! Разбра ли?! ...Просто исках да поговоря с него, това е.— извиках аз , след което понижих тона си и започнах да разбърквам топчетата грах в купата ми. Джари бързо загря за какво иде на реч и продължи мисълта на Ина.
—Момиче, не знам какво общо имаш с тоя тип, обаче не ми харесва...Ама въобще!— Тъкмо бях готова отново да обяснявам на приятелите си, че няма абсолютно нищо в този момент с гръм и трясък влезе Лейла Тейлър ( Най-добрата приятелка на Хели и се затича към масата на популярните, която беше почти до нашата и лесно можеше да се чуе какво си говорят кокошките.
—Няма! Просто няма да повярвате, ако ви кажа , кой е новият ученик на гимназия Диксън!!!— разпищя се тя.
—Кой е? — попита развълнувано Хели.
—Леонардо Долсън!!! — разпищя се още по-силно, след което я последва и Хели.
—Кой е Леонардо Долсън? — попита объркано Джари. В този момент срещу мен стоящия на другата съседна, самотна маса Бен Грегъри се сепна щом чу името на този Леонардо и тогава за първи път видях цялото му лице от много време насам. Той си беше надигнал главата и гледаше уплашено, след което нямаше и 30 секунди изхвърча от столовата като ракета. Аз свих вежди, бях толкова объркана...Какво се случваше тази година подяволите!?