Аз Бях Там

част 9

Поглед на Мел:
—Ще ходиш ли довечера?—сяпна ме Джари, който седна рязко до мен.
—Какво? Къде да ходя?....Никъде няма да ходя, не знам за какво говориш. — притесних се аз, защото си помислих, че е прочел тайно зад гърбът ми какво си пишех с Лео.
—Ъъъ...странна си...
—Т-ти за какво говореше?
—За партито у Бръш...
—Нали вече мина?
—Кучето ѝ има рожден ден...
—Сериозно ли? Рожден ден на куче?
—Те са милионери...могат да правят купони за всякакви събития, а това е извинението на Хели ... Не знам защо всички я мразят толкова...не мисля, че е толкова лоша...—измрънка той, а аз го погледнах и вдигнах вежда.
—Добре де...—разсмя се той .
—Не...имам си планове.
—Планове значи, а?
—Да.
—Да гледаш цяла вечер сериала „Любовта е за двама" и да се тъпчеш с пуканки ...— разсмя се той и се загледа в един от футболистите. Аз също се усмихнах, защото той беше толкова заблуден.

————————————————

Стоях на кея и гледах луната. Чудех се дали ще дойде въобще, вече беше 20:10...
В това време усетих присъствие зад мен и станах.
—За най красивото момиче!—Усмихна се Лео поднасяйки ми букет червени рози. Аз се изчервих, а розите се озоваха в ръцете ми.
—Благодаря ти.— усмихнах се аз, а очите ми сияеха, както и неговите.
—Луната е пълна.—каза той.
—Да, прекрасна е.
—Така е.— погледна ме той. — Е...ще вечеряме ли?
—Да вечеряме ли?— попитах го аз, но той побърза и ме хвана за ръката. Отидохме на тревата, а там ни чакаше кошница за пикник с две чаши и бутилка червено вино.
—Еха...— изненадах се аз. Опитвах се да се държа хладнокръвно, но просто...Ааааа!!!
След вечерята се бяхме преместили близо до водата и гледахме сиянието на луната.
—Знаеш ли...Мел... ти си различна.
—Различна?
—Ти си...момичето, което пърха като пеперуда, има толкова енергия в теб...и си толкова красива. — отвътрна той, но след тези думи хладнокръвието ми отиде майната си и аз го целунах, той мен също.
Всичко беше толкова красиво. С него избягахме от реалността и забравихме за всичко и всички без да си имаме и в надпредстава какъв ужас се случваше в наше отсъствие.
——————————————————
Сутринта се врънах у дома призори като най щастливото момиче на света. Влязох в дома си и тогава леля ми ме псрещна и ме прегърна силно.

– Какво? Защо си будна? Виж преди да питаш къде съм била...

– Защо не ми вдигаш телефона си?!? Знаеш ли, че се побърка от притеснение!? Къде беше , добре ли си? Боже господи...уплаших се , че ти се е случило нещо и на теб!- разплака се тя.

– Чакай Аз съм добре , защо плачеш така , случило ли се е нещо? 

– Ти не знаеш ли?

– Какво да знам? 

–...Ина...

– Какво за Ина? Тя добре ли е? 

– Мъртва е.

– МОЛЯ?!- развиках се аз...що за глепости говори 

– Нощес на купона който се е сътоял у някакво момиче от гимназията Ина е била убита. – след като чух това, пръвоначално не можах да повярвам, но после ..толкова ме заболя , че паднах на земята и започнах да плача. Как можа това да се случи!?

—Тук сме за да почетем Ина Пейч. Обичана приятелка, дъщеря и сестра. Да се свети името ти божие, както на небето така и на земята. Почивай в мир!

След като с Лео се върнахме от езерото, Джари ме посрещна с
най-лошата новина, която можеше някой да ми стовари. Докато аз бях на борда на щастието най-добрата ми приятелка е била убита на партито на Хели...Не можех да повярвам...това беше кошмар!

—Не мога да повярвам, че съм на погребението на Ина.—Натъжих се, а Лео ме беше прегърнал за да не се строполя на земята.
—Не мога да повярвам, че това се случва...—допълни Джари, който трепереше съзерцавайки ковчега на приятелката ни.
Всички съученици бяха дошли, а семейството на Ина стоеше най отпред. Майка ѝ припадна и се наложи да дойде бърза помощ. Сестричката на Ина , която беше едва на шест поднесе плюшеното си мече с думите „ Давам ти го за да не ме забравиш  докато си в рая"
Всичко беше една черна картина.
Изведнъж видях как Бен се криеше зад един паметник и наблюдаваше отдалеч погребението, но той видя, че го наблюдавам и си тръгна.