Аз Бях Там

част 6

Ударите в земята на баскетболните топки ехтяха из физкултурния салон. Миришеше на изпотени баскетболисти...Поредният ден в ”Бездната на отчаянието”.
Аз седнах на скамейката до Ина и се загледах в точка.
—Ето я и курвата на гимназия Диксън!—изсмя се Хели Бръш заедно с лепката си Лейла Тейлър. Двете застанаха срещу мен с нацупени физиономии и оскъдните си мажоретски униформи.
—Какво искате?
—Колко ти плати?!— хилна се Хели. Близо беше до акъла, че става дума за Долсън...Защо всички мислят, че сме спали заедно !?....А да...защото сме в гимназията... Хъъъх
—Няма нищо такова.— сопнах й се. —Чуй ме Хенсън  изиграй си картите умно и не се доближавай до Леонардо, защото иначе...
—Иначе...Какво?— озъбих ѝ се и моментално станах права срещу нея. Гледахме се толкова кръвнишки, че човек можеше да си помисли, че се бием за последното парче месо останало на земята.
—О, хей Мел здравей.— поздрави Лео. — Има проблем? — попита той след като видя отбранителната поза в която бяхме застанали и двете.
—Не. Няма никакъв проблем.— усмихнах се аз и се приближих към ухото на Хели и ѝ прошепнах:— Аз не тичам след него, той тича след мен.—  щом прошепнах тези думи, които подпалиха пожар в тялото на Хели се отдръпнах и лепнах на лицето си най-широката усмивка, която можех да извадя. Хели не можеше да направи нищо в този момент и просто се отдръпна заедно с куклата си.
Какво подяолите направих!? Защо въобще го направих? Исках да ѝ покажа да не доближава до него, но защо?....Ами ако съм се влюбила в Леонардо??? О, това щеше да е зле...много много зле!
Престорих се на ударена...май ми стана навик да го правя...
И продължих нормално.
—Какво правиш? — попитах го аз.
—Чудех се дали не си избягала от час..— разсмя се той, но очите му не спираха да се взират в моите, а корема ми се сви. Не знаех какво да му отвърна и просто се усмихнах леко.
Виждах Ина с бялото на окото си и  как започна да прави объркани физиономии.
—Таа... ти от къде си? Дойде ей така изведнъж...—разсмях се аз в опит да завържа разговор и да не бъде толкова неловко, но както си се ”кълчех” видях как погледа му избяга дирекно на 60° . Аз се обърнах да видя какво гледа. Бен Грегъри. Свих вежди и се обърнах към Лео, исках да го попитам какво общо има с Бен, но...
— Извини ме Мел, но трябва да свърша една работа, после ще се видим.— отсече той и тръгна с бързи крачки към Бен. Видях как му прошепна нещо в ухото и после го хвана за горният край на ръката и го помъкна из коридора. Без да мисля много тръгнах след тях... всички бяха в час и не беше трудно да ги откиря, защото само техните гласове се чуваха. Бяха се скрили в мъжката тоалетна. Аз се доближих до вратата и сложих ухото си на нея и се заслушах.
—Ти идиот такъв!—викна Лео
—Аз ли съм идиота?
—Да , точно ти!
—Мери си приказките кучи син!—изкрещя Бен, а след викът му последва силен трясък...Лео сякаш го удари.
—Ти си виновен за всичко!!!— разкрещя се Лео. Чух стъпки които приближаваха вратата и се скрих зад един училищен шкаф. Лео излезе тряскайки вратата след себе си и се запъти към салона. Аз заобиклоих по другият коридор, защото иначе щях да се засека с него.

Неутрален разказвач

Леонардо изпревари Мелинда и влезе първи в салона. Огледа се за нея, обаче не я създря и отиде при Ина.
—Ина...нали? Къъъде отиде Мел? Не я виждам.

Гледна точка на Мел

—Тя излезе в коридора...
—Какво? Как така?
—Ето ме.— провикнах се аз зад гърбът на Лео след който вик той се обърна рязко, а на лицето му се четеше страх.
—Какво си правила в коридора?...Ч-чу ли нещо?— попита той заеквайки.
—Ам...отидох до тоалетната...—измрънках аз сякаш нищо не съм чула .
—....и не си чула нищо?
—Какво да чуя?
—Н-нищо...аз...влизам в игра.— изпуфтя той с облекчение и се затича към баскетболния отбор.
—Тоя тип е странен...—Каза през зъби Ина.
  Гледах играта и стриктно следях ходовете на Долсън , а в главата ми се въртяха се въпроси с празни отговори, а всеки ден се появяваше по нов въпрос, както днес.
  Какво не успях да чуя, че се скараха така? Откъде се познават? Кой изобщо е Леонардо Долсън?