Името ѝ беше Талия. Тя бе малко невинно момиче, което все още не беше се срещала с жестокия и безмилостен живот. Беше обичана от семейството си и незнаеше какво е омраза. Ще разбере ли? Вие как мислите?...
Както всяко друго дете, тя трябваше да ходи на училище. За нея това беше като ново приключение - да се сприятелява с много хора и да научава интересни неща.
Талия по принцип си е раннобудна, тъй като помагаше на майка си с закуската и затова нямаше проблеми със ставането ранно.
...
Последва директора в шумната класна стая и се приближи към него, който се караше. Докато всичко утихваше, Талия изваждаше тетрадката си, която бе украсила специално...
Директора я потупа по рамото. Тя отвори тетрадка на първата страница и я насочи към учениците.
"Здравейте! Аз съм Талия."
Всички се чудеха защо се представя писмено, а не устно. И тогава дойде и отговора, който бе на другата страница, която тя бе разгърнала.
" Глуха съм. За да може да си комуникираме, ще използваме тази тетрадка."
Децата, които седяха на чиновете си, ококориха очи и се спогледаха. Искаха да разберат дали това не е пробен тест, поставен от директора. Но не беше... Само едно момче от средната редица с черна коса го знаеше. Когато влезна момичето, момчето знаеше, че има нещо необичайно. Тя беше различна от тях и това го ядоса още от първата минута. Намираше я за странна.
...
1 час по - ранно
Талия беше отишла да и режат косата. Искаше нова прическа... Или поне майка ѝ.
- Хей! Добре дошла в салона ми! - рече фризьорката.
Последва минута мълчание. Тя я докосна по рамото и Талия я погледна. Отиди на стола си и седна. Фризьорката бе учудена от косата ѝ. Цялата беше пълна с листа и беше мокра.
- Не съм много запозната с новите тинейджърски прически, но определено това не е на мода. А ти избра ли си каква прическа искаш?
Тя посочи къса коса над рамото с бретон.
- Супер! Много е хубава.
Чу се звук от входната врата и фризюрката се обърна да види кой е. Беше майката на Талия.
- Какво си избра дъщеря ми?
- Ето това - и веднага ѝ посочи модела - Нали това си хареса мила?
Но майката не обърна чак такова внимание на нея. Изгледа от глава до пети дъщеря си.
- Тя е глуха и не те чува. Вероятно отново са я тормозели в училището и са хвърлили глуховото ѝ апаратче. Знаела е, че ще се ядосам и затова е скочила във водата, но не го е намерила... Затова не искам тази прическа, която дъщеря ми е избрала. Ето тази искам. - жената си беше избрали много къса коса, почти като на момче.
- Но тя искаше другата. Пък и тази е много момчешка.
- Нито твойто мнение съм искала, нито на дъщеря си. Аз съм този който плаща, така че ми изпълни поръчката.
- Но защо пък момчешка прическа искате?
- За да може дъщеря ми да е силна като момче в новото училище, което ще я преместя.
- Добре. Ако обичате седнете отвънка, а аз скоро ще дойда с дъщеря ви.
Тя послуша фризьорката и отиди навънка. Изчака около 30 минути и се появиха дъщеря ѝ с жената.
- Нещо май имате проблем с чуването? - каза леко раздразнително майката.
- Не, аз.. просто дъщеря ви искаше много тази прическа.
- Какво ви казах одеве! Аз съм този който плаща!
- Да, но тя е тази, която носи прическата.
Реши да не се заяжда повече и затова остави парите на масата и дръпна силно Талия.
- Повече няма да идвам при вас!
Тръгна нанякъде далеч от нея като държеше все още за ръката дъщеря си. Тя беше усмихната и благодарна на фризьорката.
YOU ARE READING
Тихият шепот
RandomПредупреждение : Историята не се препоръчва за хора със слаби сърца. Детството на Талия е пълен кошмар. Заради уреждането си, тя бива подигравана от много хора, включително и Никълъс, който тя е най голямата му плячка. Но какво ще стане, когато се с...