Тихият шепот

• Chapter One - Like a boy •

Името ѝ беше Талия. Тя бе малко невинно момиче, което все още не беше се срещала с жестокия и безмилостен живот. Беше обичана от семейството си и незнаеше какво е омраза. Ще разбере ли? Вие как мислите?...

Както всяко друго дете, тя трябваше да ходи на училище. За нея това беше като ново приключение - да се сприятелява с много хора и да научава интересни неща.

Талия по принцип си е раннобудна, тъй като помагаше на майка си с закуската и затова нямаше проблеми със ставането ранно.

...

Последва директора в шумната класна стая и се приближи към него, който се караше. Докато всичко утихваше, Талия изваждаше тетрадката си, която бе украсила специално...

Директора я потупа по рамото. Тя отвори тетрадка на първата страница и я насочи към учениците.

"Здравейте! Аз съм Талия."

Всички се чудеха защо се представя писмено, а не устно. И тогава дойде и отговора, който бе на другата страница, която тя бе разгърнала.

" Глуха съм. За да може да си комуникираме, ще използваме тази тетрадка."

Децата, които седяха на чиновете си, ококориха очи и се спогледаха. Искаха да разберат дали това не е пробен тест, поставен от директора. Но не беше... Само едно момче от средната редица с черна коса го знаеше. Когато влезна момичето, момчето знаеше, че има нещо необичайно. Тя беше различна от тях и това го ядоса още от първата минута. Намираше я за странна.

...

1 час по - ранно

Талия беше отишла да и режат косата. Искаше нова прическа... Или поне майка ѝ.

- Хей! Добре дошла в салона ми! - рече фризьорката.

Последва минута мълчание. Тя я докосна по рамото и Талия я погледна. Отиди на стола си и седна. Фризьорката бе учудена от косата ѝ. Цялата беше пълна с листа и беше мокра.

- Не съм много запозната с новите тинейджърски прически, но определено това не е на мода. А ти избра ли си каква прическа искаш?

Тя посочи къса коса над рамото с бретон.

- Супер! Много е хубава.

Чу се звук от входната врата и фризюрката се обърна да види кой е. Беше майката на Талия.

- Какво си избра дъщеря ми?

- Ето това - и веднага ѝ посочи модела - Нали това си хареса мила?

Но майката не обърна чак такова внимание на нея. Изгледа от глава до пети дъщеря си.

- Тя е глуха и не те чува. Вероятно отново са я тормозели в училището и са хвърлили глуховото ѝ апаратче. Знаела е, че ще се ядосам и затова е скочила във водата, но не го е намерила... Затова не искам тази прическа, която дъщеря ми е избрала. Ето тази искам. - жената си беше избрали много къса коса, почти като на момче.

- Но тя искаше другата. Пък и тази е много момчешка.

- Нито твойто мнение съм искала, нито на дъщеря си. Аз съм този който плаща, така че ми изпълни поръчката.

- Но защо пък момчешка прическа искате?

- За да може дъщеря ми да е силна като момче в новото училище, което ще я преместя.

- Добре. Ако обичате седнете отвънка, а аз скоро ще дойда с дъщеря ви.

Тя послуша фризьорката и отиди навънка. Изчака около 30 минути и се появиха дъщеря ѝ с жената.

- Нещо май имате проблем с чуването? - каза леко раздразнително майката.

- Не, аз.. просто дъщеря ви искаше много тази прическа.

- Какво ви казах одеве! Аз съм този който плаща!

- Да, но тя е тази, която носи прическата.

Реши да не се заяжда повече и затова остави парите на масата и дръпна силно Талия.

- Повече няма да идвам при вас!

Тръгна нанякъде далеч от нея като държеше все още за ръката дъщеря си. Тя беше усмихната и благодарна на фризьорката.