Тихият шепот

• Chapter Twelve - Kamen? •

Първите му часове минаха и дойде голямото междучасие. С Лиам се бяха се разбрали да ходят на разходка. Но на излизане от училище, видяха Алекс.

- Хей, пич! Какво правиш тук? - извика Лиам и го прегърна през рамо.

- ъм, Лиам... Той е...

- Напротив! Много е забавен. Бързо се сприятелихме двамата.

- Нямах предвид това - рече той притеснено. - Той е момиче, не момче.

Трябваше една минута, за да може Лиам да се съвземе. Той дръпна ръката си и се засрами.

- Аз... Аз знаех това. Отдавна!

- Хей, Ник! Дойдох, за да ти върна чадъра и... Талия дойде с мене - каза Алекс.

Той си взе чадъра и се запъти с другите към моста. Там видя Талия, която хранеше рибките. Тя ги видя и се усмихна топло.

- Здравей, Талия! Това е моят приятел Лиам. Запознайте се.

Те само кимнаха с глава и се усмихнаха взаимно.

-Ех, добре. Става ли да ми дадеш телефона си, за да може да си пишем?

Тя му каза веднага номера си и сетне направи жест "Знаеш ли къде е Камен? Имаш ли му телефоният номер?"

Никълъс въздъхна тежко и погледна надолу. Нямаше никаква представа къде можеше да е той. Откакто се беше преместил в ново училище, не го интересуваше особенно миналото му.

- Не, не го знам! Но ще се опитам да го намеря!

"Само и единствено заради теб, Талия"- помисли си усмихнато Ник.

С Лиам се върнаха в стаята си и седнаха по чиновете си. Никълъс сведе зачудено глава и се намръщи.

- За онзи ли мислеш?

- Да. Как мога да намеря Камен? Къде може да учи?...

И като че ли едно познато момиче го чу. Тя отиде при него и се усмихна.

- Л-лейла - веднага я позна по очилата. 'Не беше ли приятелка с Талия преди няколко години

- Знам къде е Камен - рече тя. - На другият край на града. Там има едно училище. То е единственото, така че не можеш да го сбъркаш.

- Благодаря ти.

След като му минаха часовете Ник написа радостните новини. Разбраха се да се чакат на спирката и заедно тръгнаха към единственото училище в другият край на града. По пътя не си казаха нищо, а просто се споглеждаха.

Когато Ник чу звънецът, хвана Талия за ръката и заедно се изстрелнаха покрай вратите на автобуса и веднага се намираха пред училището.

Не беше трудно да го намерят. Така де, почти Камен тях намери, ама тва са си подробности.

- Талия - възкликна радостно Камен. - Радвам се да те видя, след толкова дълго време. Моля ти се, разкажи ми всичко.

Те седнаха на една пейка и двамата започнаха да си говорят с жестове и постоянно се кикотеха. На Ник му стана тъпо, тъй като не можеше да се намеси в никоя от темите на Камен и затова реши да си тръгне. Взе си раницата и се изправи.

- Накъде Ник? - попита го момчето.

- Ами, забравих, че трябва да взимам сестра си от градината. Някой път пак ще се видим - рече той и направи жест на Талия.

- Тогава доскоро!