Двамата бяха се облегнали на парапета на моста и хранеха рибите. Бяха се измъкнали от проблемите си за малко. Бяха заедно.
- Хей, Талия - рече притеснено Никълъс, като я докосна по рамото. Тя се обърна и му се усмихна. - Искам нещо да ти дам. Нещо изгубено и забравено.
Той започна да ровичка в ученическата си чанта и след минута извади тетрадка. Тя принадлежеше на Талия.
- Това е тетрадката ти. Беше я забравила във фонтана.
Усмивката ѝ секна. Спомни си хилядите обиди на които бе подложена. Спомни си грозните рисунки, които бяха нарисувани в тетрадката ѝ. Спомените от миналото ѝ я натъжиха, но не заплака. Сдържа сълзите си, но не оправи усмивката си. Никълъс забеляза това и му стана конфузно. Незнаеше какво да каже, докато Талия не реши да я отвори.
- Не! Талия, недей! Не я отваряй - крещеше Ник ѝ се опитваше да вземе тетрадката от ръката ѝ, но тя не му позволяваше.
Той се надигна на пръсти и хвана силно ръката ѝ, но тя мигновено изтърва тетрадката в реката. Веднага момичето се притесни и скочи вътре без да мисли.
- Талия! Недей! - извика, но тя не чу и затова и той скочи.
Скокът му припомни миналото му. С неговите приятели бяха скачали много пъти. Винаги се прибираха мокри като кокошки. Помнеше как се състезаваха кой ще направи най много скокове. Помнеше и ядосаните им родители. Но те бяха деца и не им пукаше какво те казваха...
Бяха целите мокри, но не им пукаше. Бяха извън водата и Ник реши, че е сега момента да и каже нещото което го измъчваше.
- Истината е, че не бях сигурен дали трябва да те видя. Преди две седмици, мислех за значението на думата "приятел" . Причината да те видя и да разбера.
Тя се усмихна радостно и направи жест - 'Радвам се, защото мислех за същото като тебе.'
- Нима? Хм.. Искаш ли да продължим да храним рибите.
Тя кимна с глава и двамата продължиха да ги хранят.
А междувременно "момчето" и Лиам ги гледаха от високо. Бяха за малко се сдобрили, за да разберат какво говорят. За голяма изнедана на Лиам, "момчето знаеше езика на глухите.
- Еха , незнаех че знаеш езика на глухите !
Но "момчето" не му обърна внимание. Интрисуваше го постъпката на Талия. Беше ѝ ядосан.
- Каква идиотка си, Талия! - рече тихо той, сам да се чуе.
ESTÁS LEYENDO
Тихият шепот
De TodoПредупреждение : Историята не се препоръчва за хора със слаби сърца. Детството на Талия е пълен кошмар. Заради уреждането си, тя бива подигравана от много хора, включително и Никълъс, който тя е най голямата му плячка. Но какво ще стане, когато се с...
