Тъй като не съм публикувала отдавна нова част, ви се извинявам с част която е хиляда думи. Обичкам ви и благодаря за търпението, с което ме чакате да пусна новата глава!
...
Смърт. Колко безмилостна може да бъде? А колко разбити сърца ѝ подават ръка и ѝ се доверяват? Колко хора вярват, че това в единственият изход от проблемите им...
Талия стоеше пребледняла, но знаеше че път назад няма. Огледа долу земята и останови, че сега беше идеалния момент. Затвори очи и левият крак последва другият. Усмихна се и усети лекия вятър в косата си. Като малка винаги се е чудила какво е чувството да полети и сега тя щеше да разбере и да го почувства.
Но Ник беше достатъчно бърз, за да хване китката ѝ в подходящия момент. Захвана се за парапета за по-голяма опора и изкрещя от болката в счупения му крак. Стисна силно зъби и погледна право в очите на Талия. Тя беше шокирана от внезапната му поява. Една сълза се търкулна по лицето ѝ, като след това я последваха и други.
- Моля те, Талия... Хвани се с другата ръка за мен - прошепна Ник, изпотен от напрягането в ръцете и краката му.
Незнам дали тя го чу или просто е сметнала за правилно да го стори, но в следващия момент Ник усети потната ѝ ръка над своята. Облекчение се появи за малко на лицето му. Той я издърпваше бавно и когато стигна едната ѝ ръка до парапета, момичето започна да се набира. Бавно, но славно тя се хвана здраво и почти беше издърпана, когато Ник просто не издържа.
Болката му в счупения крак беше толкова силна, че изискваше много енергия, за да търпи. А и Талия не беше лист хартия, затова неговата енергия го напусна бързо. Талия се издърпа за последна опора от неговата ръка, за да прехвърли единия си крак, но тогава тя усети как безжизненото тяло на Ник вече падаше към малкото езеро. Тя веднага ококори очи от изненада, а после и от мъка. Извика, но файда нямаше.
Никълъс се потопи с рязка сила в езерото, но дори не изкрещя от болката. Дори не се опита да се бори. Остави се на водата да го обгърне със студенината.
За последно потрепери, но веднага усети как му става топло. Усмихна се едвам едвам и затвори очи. Веднага изникна лицето на майка му и малката му сестричка. Той ги целуна мило по бузите и им каза довиждане. След това се появи образа на най-добрия му приятел.
YOU ARE READING
Тихият шепот
RandomПредупреждение : Историята не се препоръчва за хора със слаби сърца. Детството на Талия е пълен кошмар. Заради уреждането си, тя бива подигравана от много хора, включително и Никълъс, който тя е най голямата му плячка. Но какво ще стане, когато се с...
