Тихият шепот

• Chapter Five - You are not our friend •

Първият час Талия я нямаше. Всички се притесняваха за нея, освен Никълъс. На него не му пукаше.

В края на часът дойде директора. Всички станаха и го поздравиха.

- Майката на Талия ми съобщи, че вече три от слуховите ѝ апартчета липсват. Смята че е тормозена в училището. Някой виждал ли е дали наистина се е случвало? Виждали ли сте кой я тормози? - той ги изгледа изпитателно. Търсеше отговора в притеснените им очи.

Никълъс и Катерина бяха замръзнали. Едвам дишаха.

- Никълъс - рече учителя спокойно, а той подскочи само като си чу името. - ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ СИ ТИ! Стани веднага!

Учениците се разтрепериха. Никога не бяха чували учителят толкова ядосан. Погледнаха към Ник. Беше също толкова притеснен. Той стана бавно с подкосени крака.

- Катерина - рече по - спокойно. - Ти стоиш до него. Какво си видяла?

- Ами... Наистина сте прав. Той я подлага на тормоз.

- К- какво??? - беше толкова възмутен, че едвам говореше.

- Съгласен съм с нея, учителю - потвърди Джейсън спокойно.

Никълъс се чудеше дали наистина чува това което наистина говореха.

- Джейсън! Какви ги говориш?! С теб и Катерина заедно и се подигравахме - ядоса се той. - А Лейла се правеше, че нищо не забелязва!

Чу се плач на момиче. И това беше Лейла. Думите му я заболяха.

- Как може да си толкова безсърдечен?! - захлипа силно тя, а другите деца го погледнаха с пренебрежение.

- Ще се обадя на майка ти! - рече директора. - Трябва да плати за изгубените или счупените апаратчета.

Часовете свършиха и децата започнаха да се разотиват. Никълъс се опита да настигне приятелите си.

- Хей, момчета! Изчакайте ме! - извика подир тях.

Те се обърнаха и го погледнаха с пренебрежение. Приближи се към тях и се усмихна фалшиво.

- Сори, брато ! - рече спокойно Джейсън и го бутна във фонтана, където Никълъс беше хвърлил тетрадката на Талия. - Вече не си наш приятел.

Той цопна във водата същисан, а приятелите му го изоставиха. Или поне бившите му приятели. Ядоса се от постъпката им, но нищо не направи. Подря се на едната си ръка и усети нещо грапаво. Сграбчи го и го извади от водата. Ококори очи. Това беше тетрадката на Талия. Отвори я и видя посланията написани от съучениците му. Видя и глупостите, които беше написал той. Взе я със себе си. Дали щеше да и я даде?

Прибра се мокър във вкъщи и майка му го спря. Погледна го ядосано.

- Директора ми разказа всичко.

- Добре.

- Защо си мокър? - попита го притеснено.

- Оф, мамо. Просто с приятелите ми отново скачахме в езерото.

- Искам да се приготвиш веднага! Отиваме при Талия.

Само от името ѝ и му стана нервно. Не искаше да я вижда. Заради нея, той беше на това положение. Реши да не мърмори на майка си. И без това, тя му беше много ядосана.

Приготви се на бързо и потеглиха с колата. По пътя нищо не си говореха. Отбиха се на един банкомат, за да може майка му да изтегли пари. Беше взела много пари. Дори той се беше учудил.

След няколко минути бяха пристигнали. Тя слезна като накара Ник да стои в колата. Той гледаше как майка му отива при друга жена, която беше ядосана. Забеляза как дава парите и се извинява. Но по лицето на жената не се очертаваше прошка. Едва ли някоя майка ще прости за това, което Ник беше направил.

Майка му пристигна усмихната и го погледна със сълзи.

- От утре ми обещай, че ще си ново различно момче!

Той не каза нищо. Незнаеше и какво. Не искаше да обещава неща, които нямаше да станат. Затова реши да си мълчи.