Тихият шепот

• Chapter Fourteen - The moon? •

Нилълъс беше с пребледняло лице. Все още думите на Катерина кънтяха в ушите му. "Като се правиш на нейн приятел, ще изплатиш това което беше направил като малък?"

Беше права... Наистина Никълъс искаше да се изплати за това, което беше направил, но не и с приятелство. С нещо по-голямо. С нещо по значително. Искаше просто Талия да му беше казала, че му прощава. Че му прощава за обидите и нараняванията... Но той знаеше, че тя нямаше да го каже толкова лесно. Знаеше, че тя вътрешно го ненавижда, но просто му е дала втори шанс, да види дали наистина се е променил. Дали това не е друг човек или същият грубиян от преди пет години.

И двамата мразеха миналото си!

Никълъс се опитваше да го забрави, но спомените го връхлетяха. Първо Лейла, после Камен, а след това Катерина... Кой следваше?

Беше се унесъл в деянията си, когато усети побутване. Обърна се и видя Талия, която му направи жест.

- Разговора не беше нищо важно! - отговори и с усмивка.

Не! Нямаше да и каже какво Катерина им се присмиваше. Опитваше се да не я кара да си спомня за лошите неща, които заедно с Катерина бяха и правили...

- Хей, Талия! Виж какво ти купих. Надявам се да ти хареса! - той ѝ показа красивият аксесоар и тя се зарадва.

Взе го и го сложи на косата си. Сетне извади от джоба си някакво мини ухилено човече набучено на пръчка. С жест му каза, че това е за него.

- Еха...много е хубав.

Хмм? За какво ли е? Никога не съм виждал нещо подобно!

- Благодаря ти много. Аз трябва да тръгвам. Утре може да се видим пак.

Тя кимна с глава и се усмихна. Никълъс се обърна, направи две крачки и спря. Талия го беше дръпнала за блузата. Искаше още нещо да му каже. Той се обърна учудено и я изгледа. В първия момент Талия незнаеше как да му го каже, но сетне набра кураж и му показа жест, който Никълъс не разбра.

Какво означава това??? Да не би да има предвид луната? Жеста прилича много на луна? Но дали това има предвид?

- Луната? - той погледна към небето и се усмихна - Да, красива е. Утре мисля, че е пълнолуние, нали така?

Но Талия нямаше предвид луната... Тя му призна нещо, което ѝ беше много трудно да го покаже, а той... Той не беше я разбрал. Колко жалко!

Тя сведе глава и се натъжи. Никълъс забеляза това и я докосна, но Талия я отблъсна. След това избяга, без да му каже "чао".

Хмм.. Да няма предвид че подаръка ми има нещо общо с луната?

...

Тичаше колкото краката и държаха. Искаше да бъде колкото се може по-далеч от срама. Беше пристигнала къщата си, но тя не намали бягането си. С бързина отвори и затвори външната врата, мина покрай сестра си, която пиеше сок и се пльосна на леглото си. Сестра ѝ се учуди от това и ѝ изпрати съобщение.

" Какво е станало? Да не би Никълъс да те е наранил"

Все още му нямаше доверие...

" Не... Просто не ме разбра. Не разбра жеста ми. "

" Какво му показа?"

" Че го обичам "

" КАКВО??? "