Нилълъс беше с пребледняло лице. Все още думите на Катерина кънтяха в ушите му. "Като се правиш на нейн приятел, ще изплатиш това което беше направил като малък?"Беше права... Наистина Никълъс искаше да се изплати за това, което беше направил, но не и с приятелство. С нещо по-голямо. С нещо по значително. Искаше просто Талия да му беше казала, че му прощава. Че му прощава за обидите и нараняванията... Но той знаеше, че тя нямаше да го каже толкова лесно. Знаеше, че тя вътрешно го ненавижда, но просто му е дала втори шанс, да види дали наистина се е променил. Дали това не е друг човек или същият грубиян от преди пет години.
И двамата мразеха миналото си!
Никълъс се опитваше да го забрави, но спомените го връхлетяха. Първо Лейла, после Камен, а след това Катерина... Кой следваше?
Беше се унесъл в деянията си, когато усети побутване. Обърна се и видя Талия, която му направи жест.
- Разговора не беше нищо важно! - отговори и с усмивка.
Не! Нямаше да и каже какво Катерина им се присмиваше. Опитваше се да не я кара да си спомня за лошите неща, които заедно с Катерина бяха и правили...
- Хей, Талия! Виж какво ти купих. Надявам се да ти хареса! - той ѝ показа красивият аксесоар и тя се зарадва.
Взе го и го сложи на косата си. Сетне извади от джоба си някакво мини ухилено човече набучено на пръчка. С жест му каза, че това е за него.
- Еха...много е хубав.
Хмм? За какво ли е? Никога не съм виждал нещо подобно!
- Благодаря ти много. Аз трябва да тръгвам. Утре може да се видим пак.
Тя кимна с глава и се усмихна. Никълъс се обърна, направи две крачки и спря. Талия го беше дръпнала за блузата. Искаше още нещо да му каже. Той се обърна учудено и я изгледа. В първия момент Талия незнаеше как да му го каже, но сетне набра кураж и му показа жест, който Никълъс не разбра.
Какво означава това??? Да не би да има предвид луната? Жеста прилича много на луна? Но дали това има предвид?
- Луната? - той погледна към небето и се усмихна - Да, красива е. Утре мисля, че е пълнолуние, нали така?
Но Талия нямаше предвид луната... Тя му призна нещо, което ѝ беше много трудно да го покаже, а той... Той не беше я разбрал. Колко жалко!
Тя сведе глава и се натъжи. Никълъс забеляза това и я докосна, но Талия я отблъсна. След това избяга, без да му каже "чао".
Хмм.. Да няма предвид че подаръка ми има нещо общо с луната?
...
Тичаше колкото краката и държаха. Искаше да бъде колкото се може по-далеч от срама. Беше пристигнала къщата си, но тя не намали бягането си. С бързина отвори и затвори външната врата, мина покрай сестра си, която пиеше сок и се пльосна на леглото си. Сестра ѝ се учуди от това и ѝ изпрати съобщение.
" Какво е станало? Да не би Никълъс да те е наранил"
Все още му нямаше доверие...
" Не... Просто не ме разбра. Не разбра жеста ми. "
" Какво му показа?"
" Че го обичам "
" КАКВО??? "
ESTÁS LEYENDO
Тихият шепот
De TodoПредупреждение : Историята не се препоръчва за хора със слаби сърца. Детството на Талия е пълен кошмар. Заради уреждането си, тя бива подигравана от много хора, включително и Никълъс, който тя е най голямата му плячка. Но какво ще стане, когато се с...