Вървеше бавно по пътя си, докато пред него се появи момиче с листовки в едната ръка. Тя му подаде една и се усмихна. Като че ли я познаваше, но откъде ли?
- Елате в Мяу Мяу! - рече спокойно и се обърна към другите хора.
Той веднага си спомни името ѝ - "Катерина". Момичето, което беше го изколадила.
Погледна към листовката и реши да отиде. " Да се види с стар познаник!"
Знаеше къде се намира и затова се запъти като с всяка крачка си спомняше какви приятели бяха, докато не го "предаде". Шибани спомени! Не понасяше миналите си спомени. Караха го да се замисли какъв грубиян е бил.
- Добре дошли в Мяу мяу! - рече продавачката усмихнато.
Никълъс не беше забелязал как бързо беше пристигнал. Той огледа магазина. Беше магазин за котки. Някои мяукаха непрекъснато, а други спяха.
Очакваше да види Катерина, но не успя. Не искаше да си купува котка, но не искаше да излиза с празни ръце. Погледна към касата. Бяха наредени аксесоари за коса с форма на котки и реши да си купе. Но не за себе си, а за Талия?
"Дали ще ѝ хареса?" помисли си той и сетне извади от джоба си пари и му дадоха желаното от него. "Надявам се!"
Докато нашият герой си купуваше аксесоара и излизаше от магазина, Катерина се криеше. Когато го видя се притесни и избяга предстоящият им разговор. Но изведнъж и хрумна идея. Впусна се бързо покрай шефката си и изтича бързо след Никълъс.
- НИК! Почакай - извика силно момичето и той спря. За голяма нейна изненада, не се обърна. - Сигурно си ми сърдит!?
- Не съм... Просто най-дълбоко те мразя.
- Нали знаеш, че ако не беше тя, щяхме да бъдем гаджета...
- Да, но не сме.
Катерина сведе глава. Мразеше, когато не можеше да каже нещо в своя защита. Погледна настрани и видя не кого да е. А момичето, което най много мразеше. Това бе Талия. Беше и приключила срещата и реши да напазарува.
Катерина се усмихна лукаво. Щеше да прави същите магарии от преди пет години.
Хукна от лявата страна на Никълъс и отиде при Талия. Той проследи погледа ѝ и веднага се намръщи. "Не отново, Катерина!!!"
Веднага отиде при тях и изгледа покварено Катерина. Тя не изчака и минута, и отскубна от ухото ѝ глуховото апаратче.
- Защо е само едно? - учуди се тя.
- Дай ми това - изкрещя Ник бясно.
Той взе внезапно апартчето и го върна на Талия, като се извини с жест. Катерина бе изненадана от постъпката му и се захили като давещ се делфин.
- Сериозно ли, Ник? Знаеш езика на глухите? - и продължи с глуповатият си смях. - Вие какво? Да не би да излизате?
- Не виждам нередно в това - рече той ядосано.
- Пф! Какво мислиш, Ник? Че като се правиш на неин приятел, ще ѝ се изплатиш за това което беше направил като малък?
DU LIEST GERADE
Тихият шепот
SonstigesПредупреждение : Историята не се препоръчва за хора със слаби сърца. Детството на Талия е пълен кошмар. Заради уреждането си, тя бива подигравана от много хора, включително и Никълъс, който тя е най голямата му плячка. Но какво ще стане, когато се с...
