Тихият шепот

• Chapter Nine - What does that mean? •

Нов ден! Нови приключения! Нови запознанства! - Това не беше ли мотива на Талия? Не и преди пет години.

Сега беше на Никълъс. Той се беше запознал с момчето от вчера и сега бяха приятели. Осъзнаха, че и двамата са в един клас.

Но нашият герой не спираше да мисли за Талия. Искаше много да я види.

- Ник - прекъсна го от мислите му учителката. - Слушаш ли ме?

- Да, госпожо.

- Тогава ми кажи, за кое по-точно говорех.

Той погледна към учебника ѝ, който държеше. Имаше Литература. Погледна ѝ към дъската. На нея пишеше  " Гръцката митология". Чу шепот от зад и се заслуша.

- Как Зевс побеждава баща си Кронос! - веднага разпозна гласът. Беше Лиам.

- Обяснявахте как Зевс побеждава Кронос, нали така? - усмихна се лукаво.

Госпожата го погледна ядосано, но не можа да каже нищо, защото беше прав. Затова само продължи урока си.

- Много ти благодаря, брато!

- За най - добрият си приятел винаги - засмя се.

В голямото междучасие двамата отидоха на пицария. Заедно си поръчаха едно и също. Лиам беше много развълнуван, а Ник неспокоен.

- Хей, братле! Какво ти има! Знаеш, че можеш всичко да ми споделиш.

- Искам да те попитам нещо.

- Да кажи!

- Какво е значението на думата "приятел".

Лиам се замисли малко но след минута се засмя.

- Приятел е човек, който те разбира и ти помага в трудни моменти. За да бъдеш приятел с някого не трябва да го нараняваш, а напротив! Трябва да се държите мило един към друг и да не се мразите.

- Лиам... Смяташ ли, че аз ставам за приятел? - Лиам го погледна сериозно и отново се засмя.

- Разбира се, че да. Нали сме най - добри приятели!

Никълъс се усмихна топло и стана.

- Е, добре. Хайде да отиваме на училище отново.

....

Минаха часовете, а нашият герой реши да отиде при Талия. Почука на класната стая на глухите и отново излезе "момчето".

- Какво пак искаш?

- Талия тука ли е? - попита го и започна да наднича. Веднага я забеляза. Беше седнала на чина си и пишеше нещо.

- Няма никаква Талия! - рече хладнокръвно "момчето".

- Но тя е ето там.

- Щом казвам че я няма, значи я НЯМА - сопна се той.

Никълъс въздъхна и се обърна. Определено нямаше да е лесно да се види с Талия. Това го натъжи и ядоса, но нищо не направи. Реши да си тръгне и да не прави проблеми. Но случайно чу звук зад себе си. Не, не беше звукът от затварящата се врата, а от блъскане на тяло в стената. Обърна се и видя приятеля си Лиам, който беше сграбчил момчето.

- Какъв си ти бе? - започна да крещи и всичките ученици в стаята на Талия ги изгледаха притеснено. - Приятеля ми Ник иска да говори с Талия, а ти му затваряш вратата под носа! Престани да го лъжеш и я извикай!

- Лиам? Какво правиш тука?

- Последвах те! Нали това приятелите си правят. - усмихнато се обърна към Ник и пусна момчето.

- Нима приятеля ти е с double глава? - засмя се " момчето', което все още бе на пода.

- Как ме нарече? - изсъска Лиам и стисна юмруци.

-  Д-А-Б-Ъ-Л   Г-Л-А-В-А.

- За какъв се взе бе? - озъби му се и скочи от горе му. - Повтори го отново и ще те убия!

- Дабъл глава, дабъл глава, ДАБЪЛ ГЛАВА! - крещеше бясно и се боричкаше с Лиам.

Никълъс се опитваше да ги смири, но не можеше. Всичките ученици включително и Талия ги гледаха и си шепнеха  за него. Като видя притеснения поглед на Талия, той се притесни и избяга. Беше се изложил пред нея.

- Извинявай, Лиам - и беше вече изчезнал.

Талия се изуми на постъпката му и хукна подире му.

- Талия??! Къде отиваш? - викаше "момчето" , но кой ли го чуваше.