Тихият шепот

Chapter Twenty Тwo - Bitch

Талия седеше на стола и тихо плачеше. Обгърнала лицето си с ръце, тя не искаше повече да живее. Грозната сцена се появяваше в съзнанието ѝ и тя още повече се натъжаваше. Заради глупостта ѝ, нейн приятел беше в интензивното.

Да, намираше се в болницата, където бяха отвели Ник също. Бяха извикали семейството му, а нейното бяха до нея и се опитваха да я успокояват. Но Талия не искаше да чува напразни надежди. Искаше направо те да се случат в момента, а не да стои и да чака доктора да излезе, за да и каже състоянието на Ник.

Беше дошъл и неговия приятел Лиам - този, който го чувстваше като брат. Лицето му имаше вид на мъртвец, но отвътре се таиха надежди. Когато видя Талия, изтича до нея, но не успя да изрече въпроса, който го човъркаше отвътре, не защото момичето плачеше, а заради погледа на Алекс.

Седна до тях и погледа му се мерна към лявата му страна, където се намираха семейството на Ник. Майка му и неговата сестричка Мария се държаха за ръце, но само жената изглеждаше притеснена, а детето ѝ задаваше въпроси от типа Какво правят тук? Тя се опитваше да обясни, но не искаше да я натъжава, затова каза да отиде да седне до Лиам.

Талия усети, че майката на Ник я гледа, затова тръгна към малката градинка, която болницата разполагаше. Излезна на свеж въздух и изтри сълзите си. Наведе се да помириши лалето, но усети друг аромат познат. Извърна се и видя Катерина. Тя беше намръщена и ядосана при вида на Талия. Вместо да каже каквото и да е било, тя замахна и ѝ удари силен шамар. Момичето, ошашавено падна и изхлипа от болка.

- ВСИЧКО ТОВА ЗАРАДИ ТЕБ!  - извика Катерина и ѝ нанесе още един удар.

- Аз съжел... - извика плачевно Талия, но беше прекъсната с още един шамар.

- Ще си получиш заслуженото, кучко! - изрева ядосана и се доближи до Талия, като започна бясно да я удря.