Chapter Twenty Four - Just say something!

63 3 3
                                    

Минаваха седмици, докато състоянието на Никълъс се позакрепваше. Докторите все още не знаеха кога ще се събуди, но независимо от това любимите му хора имаха надежда, че той ще си възвърне силите и всичко ще се върне по старому.

Майката му всекидневно ходеше, с очакване сина ѝ да отвори очи, да я прегърне и да каже, че е добре.

Приятелят му от своя страна отиваше при него след часовете и му говореше вицове, като очакваше той отново приятелски да се засмее и да му каже нещо. Каквото и да е. Само да е нещо, го молеше момчето.

Талия по - рядко го посещаваше, защото не можеше да издържа мисълта, че тя е виновна за всичко. Тези седмици бяха много тежки за момичето и тя постоянно ревеше.

Сестра ѝ пък от своя страна, проучваше как може да го събуди. Миналият път пробва с слаб електрошок, но нищо не стана. Дори я изгониха от болницата и не и позволяват да ходи. "-Лудницата е в другия край на града" и бяха казали.

Джейсън се опитваше да го навестява, когато имаше почивка по време на работа, но не всеки път успяваше.

Лейла беше същата, но за разлика от Джейсън, те му говореше (ревейки) , за това че тя не е била права за държанието му към Талия. Казваше му, че съжалява за всичко . От малки, когато не обръщаха внимание на малките дреболии според тях, до големи, когато не обръщаха внимание на предишните си взаимоотношения.

И други познати отиваха при момчето, но той не ги виждаше, не ги чуваше и най вече не чувстваше нищо. Беше изпаднал нещо като кома, само че лекарите не били съгласни с това предположение от страна на Алекс.

И най - лошото е, че не знаеха до кога ще продължи.

Has llegado al final de las partes publicadas.

⏰ Última actualización: Mar 22, 2019 ⏰

¡Añade esta historia a tu biblioteca para recibir notificaciones sobre nuevas partes!

Тихият шепотDonde viven las historias. Descúbrelo ahora